Оуин запокити второ подобно заклинание по другото същество и то също замръзна.
Тогава и двамата насочиха вниманието си срещу Макала. Цуранският Велик бе издигнал защитна стена пред грамадните хрътки, които подскачаха и се опитваха да го докопат. Макала бавно отстъпваше, но хрътките го следваха по петите и той нямаше време да се заеме с Пъг и Оуин.
Пъг заобиколи Камъка на живота и отдели няколко секунди, за да го разгледа отблизо и да провери дали не е повреден. Благодари на боговете, че е здрав — изглежда, Макала все още не бе опитал да го счупи.
Погледна към Великия, който продължаваше да се брани от кучетата. Макар да неутрализираше успешно атаките им, те поглъщаха вниманието му изцяло.
Пъг се приближи до една от грамадните хрътки и извика:
— Макала, ти ме предаде, предаде семейството ми, измени и на своето братство в преследване на лични цели! Дори не си направи труда да обясниш какво е това „добро на Империята“, на което служиш — в противен случай щеше да си дадеш сметка, че намеренията ти излагат Империята на най-големия риск, пред който се е изправяла от времето, когато Врагът е изтикал Обединените народи през Златния мост. Хиляди загинаха заради твоята горделивост и невежество. Заради всичко това те осъждам на смърт.
Махна с ръка и изрече едно заклинание, което мигновено смъкна защитната преграда, вдигната от Макала. По-старият магьосник осъзна едва в последния миг какво прави Пъг и успя да извика само: „Не!“ След това хрътките се метнаха върху него и започнаха да го късат на парчета.
Смъртта му бе бърза. Хрътките продължиха да разкъсват трупа дори след като бе престанал да помръдва. Оуин се приближи и каза:
— Заслужаваше си го.
— Повикай хрътките — нареди Пъг.
— Спрете! — кресна им Оуин и хрътките го послушаха. — Сега какво да правя с тях?
— Ами, кажи им да вървят там, откъдето са дошли.
Оуин изпълни заръката и миг по-късно двете хрътки изчезнаха от погледите им. Той преметна отново ловджийския рог през рамо.
— Това е страшно оръжие.
Пъг го тупна по рамото.
— Всяко оръжие е страшно, ако не се използва правилно. — Той погледна разкъсания труп и допълни: — Този човек притежаваше грамадна сила и висок пост. И поруга и двете. Никога не го забравяй.
— Няма — обеща Оуин. — Започвам обаче да си мисля, че не ставам за магьосник.
Неочаквано Пъг прихна.
— Ставаш или не, не можеш го избегна. Оуин, макар да си млад, ти имаш големи способности.
— Аз ли? Аз съм най-обикновен младеж, който попада на добри учители първо Патрус, после и ти.
— Не е само това. — Пъг поклати глава и сложи ръка на рамото му. — Когато си свързахме умовете, ти придоби много от моите знания. Някои от тях ще останат задълго скрити от теб, други ще изникват неочаквано, в нужния момент. Какъвто и да избереш да станеш в този живот, рано или късно отново ще се захванеш с магьосничество и тогава със сигурност ще се прочуеш.
— Ще ми трябва време, за да свикна с това — въздъхна Оуин.
Разговорът им бе прекъснат от викове и звън на саби в съседното помещение.
„Магьоснико — долетя мисълта на дракона, — не мога да ги спра. Все още съм слаба.“
Пъг се извърна към цепнатината в стената и забеляза, че някой се промъква през нея. В първия миг помисли, че е Горат, но твърде късно откри, че е друг моредел.
Този носеше жезъл и го насочи към Оуин и Пъг. Сноп от енергия ги запрати към другия край на стаята. Пъг се удари в стената с такава сила, че пред очите му затанцуваха звезди, а Оуин се свлече и не можеше да си поеме въздух.
Все пак успя да види как Локлир удря изотзад моределския Тъкач на заклинания и той се просва по лице. После в цепнатината се появи още един моредел, който се сборичка с Локлир.
Миг след това помещението се изпълни с войници. Локлир продължаваше да се бие с моредела, Джеймс се бе счепкал с друг Тъкач на заклинания, който размахваше жезъл като онзи, който бе повалил Пъг и Оуин.
Оуин се изправи замаяно, наведе се над Пъг и му помогна да седне.
— Цялата тази работа започва да ми омръзва — изпъшка той. — Боли ме гърбът.
— Какво? — Пъг разтърси глава.
Горат се биеше с Делекан. Вождът на моределите си бе нахлузил черния шлем, който някога носеше Мурмандамус, и контешка черна ризница, чийто нагръдник бе обсипан със скъпоценни камъни.
Горат се подхлъзна, спъна се и Делекан използва това да го зашлеви през лицето със свободната си ръка и да го повали по гръб.
После видя разкъсаното тяло на Макала и лицето му се озари от зловеща усмивка. След това съгледа Камъка на живота.