Пъг осъзна, че моределът ще стигне преди него до камъка. Макала бе опасен заради онова, което знаеше, Делекан — заради това, което не знаеше. Щом видя златния меч, очите му се изцъклиха.
— Валхеру! — извика той. — Този меч е за крал!
Хвърли се към меча и Горат използва този момент да скочи и да го сграбчи за гърлото.
Делекан стисна дръжката на меча — и в същия миг пещерата се изпълни с оглушително боботене. Делекан изцъкли очи и от гърлото му се изтръгна гъргорене, но не заради задушаващата хватка на Горат. Някаква ужасяваща сила изпълваше тялото на моредела.
Мечът започна да се измъква и Горат се отказа от опитите си да удуши Делекан. Вместо това стисна дръжката на меча и се помъчи да го забие обратно в камъка.
Пъг разтърси глава и забеляза, че Локлир и Джеймс продължават да се сражават с противниците си.
— Какво да правим? — попита Оуин.
— Горат! Отдръпни се! — извика Пъг.
— Не мога — отвърна Горат. — Ако го направя, той ще извади меча.
Двамата моредели продължаваха да се борят. Очите на Делекан се бяха изцъклили дотолкова, че заплашваха всеки миг да изскочат от черепа му, лицето му бе станало мораво и лъщеше от пот. Чертите му бяха променени до неузнаваемост, сякаш умът му бе завладян от някой друг.
— Той се преобразява! — извика Пъг.
— Трябва да го спрем! — разкрещя се Оуин.
— Не го докосвайте! — кресна Пъг, опитвайки се да надвика шумотевицата.
— Трябва да му помогнем!
— Не можем — отвърна Пъг. — Помогнете на мен. Трябва да унищожим и двамата.
— Не зная как — оплака се Оуин.
— Трябва да го направиш! — кресна му Горат. — Инак древните сили ще ме погубят. Спаси народа ми, Оуин! Спаси ме!
Оуин кимна със сълзи на очи, след това започна да прави сложни движения с ръце над главата си. Пъг ги повтаряше. Накрая двамата едновременно посочиха вкопчените в борба на живот и смърт моредели до Камъка на живота.
От ръцете на магьосниците изригна поток от нетърпима горещина и една нажежена до бяло светкавица удари двамата моредели. За миг телата им бяха обгърнати от ослепително сияние, толкова ярко, че противникът на Джеймс бе принуден да отвърне глава и той се възползва от това — пристъпи напред и заби кинжала си в гърдите на магьосника. Едва тогава вдигна ръка и засенчи очи от светлината. След това се метна към воина, с когото се сражаваше Локлир, и двамата го довършиха.
Нисък протяжен вопъл долетя от двете обгърнати от сияние фигури, после те постепенно изчезнаха. Миг след това угасна и светлината.
А камъкът продължаваше да лежи на мястото си, с щръкналия от него меч.
Възцари се тишина. Четиримата оцелели дишаха тежко и не смееха да помръднат от местата си.
Оуин изхлипа и Пъг побърза да каже:
— Мисля, че започвам да разбирам…
— Какво стана? — попита Локлир. — Не можах да видя.
Джеймс огледа помещението и попита:
— Къде е Горат?
— Той ни спаси — обясни Пъг.
Джеймс кимна. Лицето му беше мрачно.
— Никога вече няма да мразя моределите.
— Понякога беше труден другар… — промърмори Локлир, — но си остана истински приятел.
— Мисля, че ще спя цяла седмица — оплака се Пъг. — Толкова съм изтощен.
— Стягай се, милорд херцог от Звезден пристан — рече му Джеймс, — защото ни чака още много работа.
— Каква работа? — попита навъсено Пъг.
— Забрави ли — попита със зла усмивка Джеймс, — че Камъкът на живота трябва да бъде върнат на мястото му? И че в Мъглива гора все още се подвизава цяла моределска армия? А патрулите на Делекан — и тях ли забрави?
— Мъртви сме, ако пристигнат точно сега — изхленчи Оуин. — Не мога да помръдна дори пръст.
— Щом преживяхме това, няма да допуснем да ни надвият само защото сме изтощени — заяви Локлир. — Някой от вас, магьосници, не може ли да измисли нещо?
— Помогнете ми да се изправя — рече му Пъг.
Джеймс се наведе над него, дръпна го да стане и попита:
— Какво ще правиш?
— Да съберем сили, приятели, защото ни чака едно малко представление.
Локлир го погледна объркано.
— Аз ли си губя ума, или наистина те чух да казваш, че ще играем представление?
— Точно това казах — кимна спокойно Пъг. — Последвайте ме.
Мороулф беше бесен. От два дни принц Калин и Дълголъкия си играеха с него на криеница и нито веднъж не бе успял да ги доближи. Докато в планините моределите разполагаха с много преимущества, тук, в гъстите гори, еледелите и техните двама приятели човеци се чувстваха в собствени води.
Добре поне, че продължаваха да се приближават към Сетанон. Мороулф очакваше всеки момент да получи нови заповеди от баща си, но вместо това до тях достигна вестта, че машината на разлома е била повредена. Мороулф бе твърдо убеден, че доста глави ще бъдат набучени на колове заради тази история, но не се опасяваше, че и неговата ще е сред тях.