— Господарю, дойдоха вестоносци.
Очакваше да види собствените си съгледвачи, пратени да надушат еледелите, но вместо тях се появиха почетните стражи на баща му, мръсни, изморени и завладени от панически ужас.
— Какво е станало? — попита той.
— Нещастие, господарю! На стената на Сетанон!
— Казвайте! — кресна им Мороулф.
— Преди три дни се промъкнахме незабелязано в града и господарят ни остави близо до задната порта на замъка. Нямаше го почти цял ден. Сетне изпод земята долетя страшен тътен и тогава видяхме нещо ужасно върху бойницата на замъка.
Мороулф сграбчи единия от войниците, разтърси го и викна:
— Казвай какво видяхте!
— Видяхме на бойницата баща ти и с него беше Мурмандамус. Сигурен съм, че беше той, защото не носеше риза, та се виждаше драконовият знак на тялото му. Беше измършавял като от дълго гладуване и блед от престоя под земята, но със сигурност беше той. Никакво съмнение няма. Той извика и всички чухме гласа му, усилен от някаква магия, точно както го чувахме преди десет години, господарю.
— Тъй-тъй — закима вторият войник. — Мурмандамус беше. А между него и баща ти стоеше човешкият принц Арута, с наведена глава, сякаш им е пленник. Мурмандамус извика, че най-сетне ще изпълни пророчеството и ще сложи край на живота на Господаря на Запада, но в мига, когато оголи сабята си…
— Какво? — В нетърпението си Мороулф удари войника и го повали на земята. — Казвай, ако ти е мил животът — обърна се той към другия.
— Милорд, отзад се показа един грамаден дракон, какъвто никой никога не е виждал. Тялото му излъчваше светлина и бе покрито с разноцветни отблясъци, а на гърба му яздеше магьосник с черни дрехи. Той извика, че Мурмандамус е лъжепророк и че пророчеството също е лъжливо, а после драконът изпусна огнена струя, толкова гореща, че чак ние я почувствахме. Господарю, баща ти и Мурмандамус се сгърчиха пред погледите ни, превърнаха се на пепел и бяха издухани от вятъра, а Господарят на Запада, принц Арута, остана невредим между тях!
Мороулф зави от болка и гняв и започна да удря войника.
— Проклети магьосници и пророци! — Накрая се изправи и огледа стражата си.
— Предайте на всички — рече той мрачно. — Връщаме се на север. Край на това безумие!
Моределите се завтекоха да предадат заповедта. Мороулф се обърна и бавно пое към лагера. Едва измина, няколко крачки, когато от сенките се показа неясна фигура.
— Милорд?
— Какво? — попита нетърпеливо Мороулф. Твърде късно забеляза, че заговорилият го продължава да се приближава към него, а когато го позна и извика, Нараб вече бе забил кинжала в гърдите на сина на своя враг.
Мороулф рухна на колене с разкривена от изненада уста и се просна възнак.
— Ние изпълнихме, каквото се искаше от нас — произнесе един глас от мрака.
Нараб се обърна.
— А аз ще изпълня моята част.
От гората се появи Мартин Дълголъкия с елфите си и Нараб продължи:
— Семейството ми е отмъстено. Сега вече мога да отведа хората си у дома.
— Няма да ви пречим, стига да се придвижвате на север — рече херцогът на Крудий. — Но никога вече не се връщайте на юг.
— Сега на север силата е у Лиалан и моите Снежни леопарди. Докато ние сме на власт, ще стоим оттатък планината. — Той вдигна ръка към Мартин и елфите. — Но вие също си стойте от тази страна.
Нараб се обърна и тръгна, а Мартин рече на елфите:
— Да се върнем в Сетанон, за да узнаем каква е тази мистерия, която току-що чухме. Ще ми се да намеря Пъг и да го попитам как така Мурмандамус се е надигнал от гроба, за да бъде убит повторно.
Елфът, към когото се обърна, кимна замислено.
— Брат ми сигурно ще се зарадва — подметна Мартин, — когато се върне и открие, че владенията му са в безопасност.
След това Дълголъкия преметна оръжието, на което дължеше името си, през рамо и закрачи на юг, като си подсвиркваше безгрижно. Макар да не знаеше подробностите за случилото се в Сетанон, вече не се съмняваше, че победата е на тяхна страна и че поне засега бъдещето им е осигурено. Останалото щеше да си дойде на мястото е времето.
Епилог
Посвещение
Арута вдигна чаша.
— За Горат!
Всички в шатрата също вдигнаха чаши и повториха в един глас:
— За Горат!
И пиха в негова чест.
Пъг им бе разказал за последните мигове от схватката и как той и Оуин бяха разиграли едно доста сложно представление, за да докажат на моределите, че Мурмандамус най-сетне е мъртъв. Не пропусна да им разкаже и за саможертвата на Горат, която бе изиграла решаваща роля.