— Не се чувствам удобно, когато трябва да се бия от гърба на кон — оправда се Горат.
— Аз пък не мога да правя заклинания от седлото — добави Оуин.
— Е, тогава ще вървим — заключи Локлир и се надигна.
— Колко път е до Ястребово гнездо? — попита Оуин.
— Доста — отвърна Локлир. — Твърде далеч, ако ни дебнат и други като тези.
Глава 3
Разкритие
Стражът премигна от изненада.
В един миг пътят за града бе пуст, в следващия пред него стояха трима.
— Какво…? — сепна се той, вдигна старото си копие и зае нещо, което само отдалеч напомняше бойна стойка.
— Спокойно, приятел — махна му Локлир. Той се подпираше на рамото на Оуин и изглеждаше така, сякаш всеки миг ще прескочи в отвъдното. Откакто изгубиха конете, се бяха натъкнали на още три засади, преди да доближат Ястребово гнездо. Първите две съумяха да избегнат, промъквайки се встрани от дебнещите ги разбойници. Последната се състоеше от шестима моредели, които бяха нащрек. Схватката бе кратка, кървава и им струва скъпо. Горат бе посечен през лявото рамо и Оуин така и не можа да затвори раната. Локлир получи още една рана и сигурно щеше да издъхне, ако не беше навременната намеса на Оуин. Младият магьосник също можеше да се похвали с половин дузина леки рани и охлузвания.
— Кои сте вие? — попита стреснатият страж. Очевидно бе селяк или работник от града, включен набързо в градската милиция.
— Аз съм Локлир, придворен скуайър на принца на Крондор, а тези двамата са мои спътници.
— Приличате ми на банда разбойници — отвърна страшникът.
— Имаме доказателство — заяви Локлир и му подаде пергамента. — Дано бързо свършим с формалностите, защото кръвта ми изтича.
— Брат Малкълм от Храма на Силбан е в града в хана на Логан. Навестява ни на всеки шест месеца. Той ще ви помогне.
— Къде е този хан? — попита Оуин, тъй като Локлир едва се крепеше на краката си.
— Малко по-нататък по улицата. Няма да го подминете. Отпред има дървено джудже.
Продължиха по пътя към посоченото място и действително забелязаха окачено на стената прашно дървено джудже, някога вероятно изрисувано в ярки цветове.
Вътре неколцина местни жители чакаха търпеливо монаха, който работеше в един от ъглите над болно детенце. Бяха все работници, един с превързана ръка, друг — с бледо и болнаво лице.
Когато свърши с момчето, което веднага скочи и се скри в полите на майка си, монахът вдигна глава и погледът му се спря върху Локлир.
— Момче, ти май си много зле — каза той.
— Е, не чак толкова — отвърна отпаднало скуайърът.
— Хубаво, защото тези добри хорица чакат отпреди теб и бих те взел без ред само ако си тръгнал да мреш.
— Видя ли, че съм готов да ритна камбаната, ще ти дам знак — произнесе с престорена духовитост Локлир.
Търпението на Горат се изчерпи. Той застана пред свещеника и заяви:
— Искам да прегледаш спътника ми веднага. Другите могат да почакат.
Мрачното, заплашително лице на елфа и властната му осанка не оставяха място за възражения. Монахът погледна Локлир по-внимателно и рече:
— Хубаво, защото и сам мога да видя, че е спешно. Сложете го на масата.
Двамата почти пренесоха Локлир до масата в ъгъла.
— Кой го е превързвал? — попита монахът.
— Аз — изтъпанчи се Оуин.
— Добра работа си свършил — кимна монахът. — Спасил си му живота, да знаеш.
И след като смъкна наметалото и превръзките на Локлир, възкликна:
— Да ни пази Силбан! Имаш три рани, от които досега да е издъхнал и по-як мъжага от теб! — Поръси раните с някаква пудра, което изкара болезнен стон на устните на Локлир, после подхвана монотонен напев със затворени очи.
Оуин долови появата на могъща магия в стаята и настръхна. През целия си живот бе присъствал само на няколко учебни магьосничества и все още намираше подобни явления за странни и дори невероятни.
Слабо сияние от дланите на монаха озари раните на Локлир и още преди брат Малкълм да е свършил с напева, Оуин забеляза, че те започват да заздравяват. Кожата бе все така разкъсана, но краищата й вече не зееха с яркочервения цвят на незараснала плът. Когато монахът приключи, раните изглеждаха завехнали и преминали острия стадий. Лицето на брат Малкълм беше пребледняло от изтощение.
— Това е всичко, което мога да направя — рече отпаднало той. — Останалото ще свършат сънят и храната. — Той изгледа Горат и Оуин и попита: — И вие ли сте ранени?
— Аха — кимна Горат. — Но можем да почакаме, докато приключиш с тези двамата. — Той посочи местните хора.
Малкълм кимна.