Айзък приседна на ниския дървен стол и кръстоса крака така, че да е стъпил със здравия си крак.
— Точно тогава. Трябваше да видиш физиономията на церемониалмайстора Деласи, когато разбра, че не съм син на барон Доргин.
— Просто защото барон Доргин не съществува — обясни Локлир. — Щеше да избегнеш този гаф, ако беше направил някое малко предварително проучване.
— Откъде да знам, че околните земи са притежание на херцога на Южните тресавища?
— Нали ти казах — трябваше да поразучиш малко.
— Никога не съм бил прилежен ученик — поклати глава Айзък.
— Е, за щастие Деласи бе достатъчно зает със задълженията си около сватбата и те изхвърли чак на другия ден. Добре си прекарахме с теб тогава. Как я караш сега?
— Известно време бях на Изток, при семейството си, но преди няколко години се прибрах. Оттогава се занимавам с каквото падне. А какво води тук един член на крондорския двор, при това в толкова странна компания?
— Разни дела, едно от които ни насочи право към теб.
— Към мен ли? Шегуваш се.
— Сериозен съм като кралския палач, Айзък, и ще имаш възможност собствено лично да направиш сравнение, ако не отговориш искрено на въпросите ми. Ще накарам Горат да седи върху тебе, докато аз повикам градската стража. Можем да си бъбрим тук, или да те отведем насила в Крондор.
Локлир, разбира се, нямаше никакво намерение да привиква стражата, още повече, че не разполагаше с никакви документи, удостоверяващи правото му да води разследване. Но Айзък не знаеше това и Локлир нямаше намерение да го осветли по въпроса.
— Нямам представа за какво говориш — промърмори той и понечи да се изправи.
— Посегнеш ли към сабята, ще те накарам да съжаляваш до края на дните си — каза спокойно Горат.
— Проклятие! — изруга Айзък и се отпусна на стола.
— Рубинът — каза Локлир.
— Какъв рубин? — попита Айзък.
— Онзи, който си купил от Киефер Алескук. И за който си платил със злато, което ще иде на север, за да купи оръжие на Делекан. Рубинът е бил откраднат от един важен цурански магьосник.
Айзък прекара ръка през лицето си.
— Локи, да знаеш колко ми беше трудно…
Лицето на Локлир помрачня.
— Трудно като да извършиш предателство? Като да дръпнеш въжето на обесения?
— Кой ти говори за предателство, Локи? — Гласът на Айзък беше умолителен. — Виж, с теб бяхме приятели като момчета. Ако беше на мое място, щеше да разбереш какво е да си наемен сабльор със сакат крак. Локи, аз почти умирах от глад, когато изникна тази възможност. Вече бях затънал целият, когато разбрах за какво става дума.
— Кажи ни всичко, което знаеш, и ще ти направя услуга — обеща Локлир.
Айзък сведе поглед и каза отпаднало:
— Бях затънал до гуша, когато узнах с кого си имам работа. Алескук е мой стар познат. Помня го от времето, когато „намираше“ скъпоценни камъни и златни накити, които…
— Са били откраднати — подсказа му Локлир.
Лицето на Айзък се сбърчи.
— Както и да е, пазарът за подобни скъпоценности в Кралството е малък и затова ги пращахме на юг — към Кеш, Квеганско око или Сарт, където ги товареха на кораби. Това е всичко.
— А рубинът? — повтори Локлир.
Айзък понечи да се изправи, но се поколеба, когато Горат сложи ръка на дръжката на сабята си. Все пак събра сили, надигна се предпазливо и се изкатери по стълбите към спалното помещение. Локлир даде знак с глава на Оуин, който скочи и надникна през вратата до окачения на стената гоблен. Отзад имаше тясна кухничка, толкова мръсна, че човек трябваше да умира от глад, за да си вземе нещо за ядене от нея. Младежът мушна глава през малкото прозорче на отсрещната стена и погледна нагоре — в същия миг главата на Айзък се скри. Оуин се усмихна — Локлир имаше остър нюх. Ако не беше дошъл навреме, дребният мошеник щеше да се опита да се измъкне през прозорчето на спалнята.
Миг по-късно Локлир го повика и Оуин се върна в стаята. Още щом влезе, настръхна.
— Може ли да видя камъка? — почти прошепна Оуин.
Айзък му го подаде и каза, сякаш се оправдаваше:
— Не зная дали наистина е толкова ценен, но дадох добра цена за него.
— Не разбирам от камъни, нито мога да ги оценявам — рече Оуин, — но за този тук съм сигурен, че притежава много повече качества, отколкото личат на пръв поглед. — Той го разгледа внимателно. — Изглежда са го подготвяли…
— За какво? — попита го Локлир. — За украшение?
— По-скоро като средство за някаква магия. Не съм много наясно с тези неща. — Той сложи камъка на масата. — Да ви кажа честно, не бях добър ученик в магиите и точно затова напуснах Звезден пристан. Всъщност единствената магия, която научих, беше от един учител-магьосник, Патрус. Както и да е, това няма значение сега. Исках да кажа, че скъпоценните камъни често се използват за фокусиране на магьосническата сила. Или за да я съхраняват. Патрус ми каза, че при подходящи условия магията може да се задържа дълго в камъка. Може например да подредите омагьосани камъни и всеки, който навлезе в полето им, да се озове в клопка.