— А този за какво може да се използва?
— Не зная — поклати глава Оуин. — Може да е за нещо, което тепърва ще се прави.
— Значи смяташ, че е важен, така ли? — попита Горат. — Сега вече разбирам защо цуранският магьосник се е разгневил от изчезването му.
Локлир взе камъка и го подметна няколко пъти във въздуха. Гледаше умислено. След това го остави и се обърна към Айзък.
— Кажи ни какво още знаеш.
— Ще ви кажа — кимна сломено Айзък. — Камъните постъпват на неравни интервали през разлома. Понякога са цяла купчина, друг път единични бройки, като този. Парите също идват по различни начини, които никога не се повтарят. В Крондор има една нова банда, главатарят й е с прозвище Гадника. Създава страхотни проблеми на Шегаджиите.
— На Шегаджиите? — повтори Горат.
— Крадци — обясни Локлир. — Ще ти обясня по-късно. Продължавай — обърна се той към Айзък.
— Някой в Крондор плаща за камъните на ръка. Цураните ги пренасят и ги предават на моределите. Те на свой ред ги носят на Алескук, аз ги вземам от него и ги откарвам в Крондор. Всичко е много просто.
— Но някой управлява цялата тази верига. Кой и откъде?
Айзък въздъхна.
— Има едно селце на юг от Сарт. Жълтото муле. Знаеш ли го?
— Селца като това не си слагат табели. Но ако е на Кралския друм, трябва да съм минавал през него.
— Не е. На двайсетина мили южно от Сарт има разклонение на пътя. Свърнеш ли навътре от брега, ще тръгнеш към планините. На пет мили по-нататък е Жълтото муле. Затова са го избрали и моределите. Никой не минава оттам, такива като него — той кимна към Горат — лесно ще останат незабелязани. В селцето живее един стар контрабандист, който сега се преструва на селяк. Казва се Кедрик Роуи. За него понятия като чест и достойнство не съществуват, интересува го само златото. Дал е под наем плевника си на един тъмен брат, Наго.
— Наго! — Горат подскочи. — Ако го заловим, шансовете ни да се измъкнем от главорезите му се увеличават. Без него ще са като слепи и лесно ще се доберем до Крондор.
— Може и да е така, но оставим ли го там, със сигурност ще ни създава нови проблеми, колкото повече се приближаваме към Крондор.
— Защо? — попита Оуин.
— Защото, момко, ще затяга все повече примката си — намеси се Айзък. — По-малко територия, върху която да разполага хората си.
— Сега вече си обяснявам появата на квеганците — каза замислено Локлир. — Този Роуи вероятно е търгувал с квеганските пирати през целия си живот и просто е пратил вест до някого в Сарт, с което си е осигурил достатъчно наемна ръка за мръсната работа. Пък и заедно с Наго, който пръска злато с щедра ръка, биха могли да завардят всички пътища оттук до Крондор. Какво още? — обърна се той към Айзък.
— Нищо — поклати глава Айзък, изправи се и откачи наметалото си от куката на стената. — Мен обаче ме чака работа. Ще оставя бележка на братовчед ми и тръгвам за Кеш. Ако побързам, мога да изпреваря главорезите на Наго.
— Айзък, казах, че ще ти направя услуга, и наистина ще го направя. Заради общите ни подвизи ще ти позволя да идеш до Кеш и да си свършиш сделката докрай, но само ако ни разкажеш всичко.
— Какво те кара да смяташ, че има още?
Локлир извади светкавично сабята си и опря върха й в шията на Айзък.
— Защото те познавам. Винаги спотайваш по нещо, за да се подсигуриш. Предполагам, че целият този театър е за да излезеш от града преди нас и ако се натъкнеш на някой от агентите на Наго, да го пратиш по дирите ни. Искаш да ни видят сметката, преди да разберат, че си ги предал.
Айзък се захили.
— Локи! Как можа да…
Локлир натисна върха на сабята и Айзък млъкна и преглътна с мъка.
— Всичко! — каза със заплашителен шепот Локлир.
Айзък бавно вдигна ръка и внимателно отмести острието.
— Има едно ковчеже…
— Какво? — попита Локлир.
— Ковчеже, в което се заключват скъпоценностите — досети се Горат. — Моите хора ги използват, за да пренасят ценности.
— Продължавай — подкани Локлир Айзък.
— Има едно ковчеже извън града. На пет мили по пътя за Квеганско око ще видите от дясната страна ударено от гръм дърво. Зад него има шубраци. Там ще откриете ковчежето. Тази нощ трябваше да пъхна вътре рубина, а на сутринта да ида на същото място за златото.