— Пред нас има някой.
Оуин пъхна пръстена под мишницата си и светлината изчезна.
— Двама са — прошепна Горат. — Облечени в черно.
— Значи затова не ги видях. — Локлир поклати глава.
— Но кои са? — попита Оуин.
— Ами защо не идеш да ги попиташ? — сопна му се Локлир.
— Ако не са хора на принца или тези Шегаджии, значи трябва да са врагове — заяви Горат, пристъпи напред и измъкна сабята си, готов да посече всеки, който му се изпречи на пътя.
Локлир се поколеба за миг. Когато отново тръгна напред, Горат вече се бе нахвърлил върху двамината. Първият се извърна тъкмо навреме да посрещне смъртта си лице в лице. Сабята на Горат го посече през гърдите.
Междувременно вторият извади своята сабя и се опита да отсече главата на моредела, но Локлир застана между двамата и парира удара, което даде възможност на Горат да го довърши. Всичко свърши само за секунди.
Локлир коленичи и огледа труповете. Носеха еднакви панталони и туники от черен плат, както и черни кожени ботуши. И двамата бяха въоръжени с къси саби; единият бе подпрял на стената до себе си лък. Нямаха кесии на коланите, нито торби, ала на вратовете им висяха идентични медальони.
— Нощни ястреби! — възкликна Локлир.
— Убийци? — попита Оуин.
— Но те трябваше да имат… — Локлир поклати глава. — Ако тези двамата са Нощни ястреби, аз съм бащата на Горат.
Горат изсумтя, но каза само:
— Чували сме за вашите Нощни ястреби. Някои от тях бяха наети от агенти на Мурмандамус.
— Говори се, че имали магьоснически способности — отбеляза Оуин.
— Приказки — отсече Локлир. — Моят приятел Джеймс се срещна с един от тях на покривите на града още когато беше четиринайсетгодишен момък. И сега е жив и здрав и винаги готов да разказва за станалото. — Локлир се надигна. — Бива ги, наистина, но не повече от другите хора. Легендите им придават свръхестествени способности. Така си държат цената. Но тези — той посочи двамата мъртъвци — не бяха Нощни ястреби.
От дъното на тунела долетя остро тихо изсвирване. Горат се завъртя, готов да посрещне следващата атака. Вместо да последва примера му, Локлир пъхна два пръста в устата си и отвърна със същото изсвирване. Секунда по-късно към тях се приближи непознат мъж.
— Локи? — повика той.
— Джими! — Локлир го прегърна. — Тъкмо говорехме за теб. Джеймс, скуайър в двора на принца, огледа стария си приятел.
Погледът му се спря на дългата коса, стегната в плитка, и на гъстите мустаци.
— Какво си направил с косата си?
— Не сме се виждали от толкова време и първото, което ме питаш, е защо не съм подстриган по модата? — учуди се Локлир.
Джеймс се ухили. Беше младолик, макар че отдавна не беше младеж. Имаше късо подстригана къдрава кестенява коса и беше облечен сравнително скромно: с туника, панталони, ботуши и наметало. Единственото му оръжие бе затъкнатият в колана нож.
— Какво те води обратно в двореца? Доколкото си спомням, Арута забрани да се връщаш, преди да е изтекла една година.
— Този моредел — отвърна Локлир. — Казва се Горат и носи предупреждение за Арута. — Той посочи единия си спътник. — А това е Оуин, син на барона на Тимонс. Момчето много ни помогна.
— Един вожд на моределите в Крондор! — възкликна Джеймс. — Какво ли не става на тоя свят. — Той погледна двамата убити. — Някой, изглежда, е подкупил тези глупаци да се предрешат като Нощни ястреби и да слязат в градските канали, където въобще не им е мястото.
— Защо ли? — попита Локлир.
— Не знаем — отвърна Джеймс. — Тръгнал съм за среща с… един стар познат. Тъкмо ще проверя дали можем да си сътрудничим в разкриването на оногова, който стои зад този маскарад.
— Шегаджиите — обяви Локлир. — Малко по-рано се натъкнахме на един от тях — младеж на име Лим.
Джеймс кимна.
— Точно с тях предстои да се срещна. По-добре да не ги разочаровам. Но преди да тръгна да попитам — вие какво търсите тук долу?
— Някой, изглежда, ужасно държи да види сметката на Горат. Рязан съм повече пъти, отколкото конски бут в месарница. Слязохме тук, за да се скрием — на подстъпите към града караулят съмнителни типове. Когато се опитахме да минем стената, оказа се, че някой е повредил портата.
— Чух. Също и северната порта. Единственият начин да се попадне в двореца сега е през вратата на пристанището.
Локлир го изгледа загрижено и промърмори:
— Значи и другата врата са повредили? Положението е сериозно.
Джеймс кимна.
— Сега вече донякъде ми става ясна цялата картинка. Е, вие тръгвайте да се срещнете с Арута. Ще ви намеря по-късно.
— Това ли е пътят? — попита Локлир.