Тъмният елф изгледа магьосника. Въпреки младежкия си вид, той несъмнено притежаваше огромна сила, но до този момент бе разговарял с Горат само с почтителен тон. Ето защо моределът му отвърна кротко:
— Делекан може да е горчив хап за Крондор, но за моя народ е истинска отрова. Той поробва и завладява, жадува за безпределно величие, но… — Той си пое дъх. — Народът ни не е многоброен. Никога не можем да съберем толкова саби и лъкове, колкото вие, хората. Разчитаме на онези, които ни служат доброволно — таласъмите, планинските великани, тролите и ренегатите сред хората. — В гласа му се долови горчивина. — Оплаках двама сина и дъщеря, изгубих две съпруги, едната се присъедини към Майките и Отците, а другата ме напусна, задето ме обвиняваха, че съм заповядал отстъплението при Сетанон. Последният ми роднина умря в ръцете ми в нощта, когато срещнах Оуин. — Той погледна Арута право в очите. — Вече не мога да се върна, принце на Крондор. Обречен съм да умра в тази чужда страна, заобиколен от хора, които ненавиждат моята раса.
— Тогава защо го направи? — попита Арута.
— Защото хората ми няма да преживеят още една война като онази, която свърши при Сетанон. Появи се Делекан, нахлузи драконовия шлем на Мурмандамус и всички отново вдигнаха саби и закрещяха кървави клетви, но докато смелостта и самоотвержеността са ни в излишък, не ни достига силата на множеството. Ако и този път изгубим толкова, колкото предишния, Северните земи ще бъдат открити за човешко нашествие. Ние ще бъдем като шепота на вятъра, защото след сто години няма да остане и един жив моредел.
— Що се отнася до мен, смятам да си остана от тази страна на Зъберите на света — заяви спокойно Арута. — Нямам никакви амбиции към Северните земи.
— Ти може би не, принце, но сред твоята раса има мнозина, готови да тръгнат на север, за да спечелят титла и положение. И ако някой от тях се яви пред твоя крал и му заяви, че е завладял град Реглам и е завзел Харлик, кралят няма ли да го възнагради с наследствена титла и приходи от тези земи?
— Така е — призна Арута.
— Тогава разбираш какво искам да кажа.
Арута се почеса по брадичката. Известно време постоя замислен, сетне рече:
— Убедеността ти е завладяваща, Горат. Ще приема думите на Гамина и Макала за истина и ще повярвам, че не таиш зъл умисъл. Въпросът сега е дали онова, което знаеш, отговаря на действителността.
— Какво искаш да кажеш? — попита Горат.
— Иска да каже — намеси се Пъг, — че може да си сляпо оръдие. Ако на Делекан му е известна твоята неприкрита враждебност, не би ли ти подхвърлил информация, с която да ни примами, да ни накара да тръгнем и да го пресрещнем на някое място, което той е подбрал предварително? — Пъг посочи картите и писмата, които Локлир бе взел от Жълтото муле. — Тук има поне няколко фалшиви съобщения, предназначени да бъдат открити от агентите на принца, и във всичките се намеква за нападение на неочаквани места, като Танерус, Егли, Висок замък, дори Ромней.
— Чувал съм последното име — каза Горат.
— Ромней? — повтори Арута. — Какво искаш да кажеш?
— Само, че чух приближените на Делекан да го споменават. Имал доверени агенти в този район.
— Можеш ли да ги разпознаеш?
Горат поклати глава.
— На пръсти се броят онези, които ги познават: Нараб, братът на Наго, неговият съветник, синът му Мороулф и Шестимата.
— Кои са тези Шестимата? — попита Пъг. — И по-рано ги спомена.
— Никой не знае. Загърнати са в мантии като тези на вашите цурански приятели и носят нахлупени качулки.
— Пантатийци? — предположи Пъг.
— Не, със сигурност не бяха змиежреци — отвърна Горат. — Говореха като мен и теб, но в езика им долавях известна разлика. Те са верни на Делекан и му помогнаха да обедини клановете. Магьосничеството им е толкова силно, че на два пъти подчиняваха на волята си дори Наго и Нараб, когато те се опитваха да си извоюват известна самостоятелност. Няма по-могъщи Тъкачи на заклинания сред моя народ.
— Пъг, би ли донесъл тази карта? — рече Арута.
Пъг взе картата, която му сочеше принцът, същата, върху която бе изрисувана централната част на Кралството, и я разпъна на масата до картата, която Локлир бе взел от Жълтото муле.
— Какво би накарало Делекан да действа от един речен град в сърцето на Кралството?
— Може би тъкмо защото е в сърцето на Кралството — отвърна Пъг и постави пръст върху картата. — Когато Мурмандамус ни нападна, той мина през Висок замък, прекоси Високи твърдини и удари на юг от Сетанон. Какво пречи този път Делекан да премине през този проход тук и да се спусне с баржи по реката?