Арута кимна.
— При Ромней може да се прехвърли на река Силдън и северно от град Силдън да свърне на запад, с форсиран марш към Сетанон. Това е най-бързият път и най-лекият за него, ако Армията на Запада е задържана при Ламут, Танерус и още десетина места оттук до Ябон.
Арута погледна към Горат.
— Поне някои неща започнаха да се изясняват.
— Ако отида в Ромней, може би ще успея да ви намеря потвърждение.
— Горат, от вярата до доверието разстоянието не е само крачка — каза Арута и поклати глава. — Твърде много години нашите народи са враждували помежду си, за да ти се доверим толкова бързо.
— Тогава ме пратете с ваши войници — отвърна Горат. — Делекан трябва да бъде спрян. Ако отбиете атаката му и го върнете на север с насинен нос, собствените му поддръжници ще го свалят и народът ми ще бъде спасен. Както и вашият.
Арута помисли малко, преди да отговори.
— Струва ми се, че имам подходящ човек за тази задача. Но точно в този момент пратих Джими по една друга работа…
— При Нощните ястреби? — попита Горат.
— Какво знаеш за това? — повдигна вежди Арута.
Горат разказа накратко за срещата в каналите с двамата самозвани Нощни ястреби и скуайър Джими. Арута кимна.
— Някой много държи да пратя цяла армия в канализацията и да се разправя веднъж завинаги с Шегаджиите. Двете случки може да са свързани, но може и да са само съвпадение.
— Според мен са свързани — заяви Горат. — Не съм чувал никой да споменава Нощните ястреби, но се хвалеха, че Делекан разполагал с информатори вътре в Кралството.
— Както и с агенти в Империята, според думите на младия Локлир — добави Макала и вдигна рубина, който бе получил от Локлир. — Тези кражби започнаха преди известно време. — Цуранският магьосник погледна Арута. — Мисля, че всички тия събития са свързани.
Арута кимна, после погледна Горат и каза:
— Връщам те в стаята ти, но ще бъдеш под охрана. Ще пратя да те повикат на заранта и заедно ще обмислим маршрута до Ромней. Дотам има поне седмица път, дори с най-бързите коне, а информацията ни е нужна спешно.
Горат се надигна от масата, кимна едва забележимо и излезе от стаята.
Арута въздъхна обезпокоено.
— Всичко, което знае, се основава на подслушани разговори и непотвърдени слухове. Може би предупреждението му е честно, но дали е вярно?
— Аз не му вярвам, ваше височество — заяви рицар-маршал Гардан, който бе мълчал през цялото време. — Твърде много кръв е пролята между нашите два народа, за да му се доверя така лесно.
— Но какъв друг избор имаме, маршале? — попита Арута. — Ако предупреждението му е вярно, задава се нова кръвопролитна война и не вземем ли мерки, може да се окажем в същото положение като миналия път — да пращаме спешно военна помощ към Сетанон, а моределите вече да са там.
— Но защо Сетанон? — попита Макала, загледан в картата. — Защото вярват, че Мурмандамус е затворен там?
Арута погледна Пъг и каза:
— Там е мястото, където той изчезна. Още преди това се носеше поверие, че ако успее да завладее града, ще разцепи Кралството на две и ще ни победи.
Това беше опашата лъжа и Пъг го знаеше, но Макала каза:
— Нерядко по време на война решенията се основават на погрешни предположения. Съществува ли все пак някакво доказателство, че Мурмандамус е мъртъв?
— Само моята дума — рече Арута. — Защото аз съм този, който го уби.
— Спокойно можем да предположим, че те няма да повярват на думата ви, нали? — попита Макала.
Арута кимна. Пъг поклати глава.
— Принц Арута, двамата с дъщеря ми трябва вече да тръгваме, но скоро пак ще дойдем. Аз обаче съм по-обезпокоен от онези шестима тайнствени магьосници, отколкото от останалите вести, които ни донесе Горат.
— Така е — съгласи се Макала. — Тайнствените заклинатели. Пъг, ние, членовете на Съвета, с радост ще ти помогнем за всичко, от което се нуждаеш. Само ни повикай.
— В Звезден пристан ли ще дойдеш? — попита го Пъг.
— Трябва да предам някои съобщения до онези, които са на Келеуан. След това ще се присъединя към теб в Звезден пристан.
Пъг кимна, извади изпод мантията си магическо кълбо и обгърна талията на дъщеря си. Задейства кълбото, чу се тихо бръмчене и двамата изчезнаха.
— Жалко че и ние не можем да прескачаме от едно място на друго със същата бързина — въздъхна Арута.
— Една от причините да не го позволим, ваше височество, е, че тогава от това умение ще започнат да се възползват цели армии — отвърна Макала. — Нашето братство е особено предпазливо по този и други подобни въпроси, но от друга страна, не бива да се съмнявате, че — като се има предвид благоразположението на нашия император Ичиндар към Кралството — ще получите всякаква възможна помощ максимално бързо.