Ги посочи Горат.
— Обясни ми сега защо не бива да му отсичам главата, а теб да обеся като предател на Короната?
Ръката на Горат стисна дръжката на сабята. Оуин пребледня, но с изненада установи, че Джеймс се усмихва.
— Защото ще ядосаш Арута?
Ги се разсмя.
— Същият шегаджия си, а, Джими?
— И такъв ще си остана до края — рече младият скуайър. — Двамата с теб сме преживели твърде много премеждия заедно, за да се питаме кой в какво вярва, така че ще отдам въпроса ти на лошото ти настроение. С какво те е разсърдил Арута?
— Ами с ей това — отвърна херцогът на Риланон, най-могъщият благородник в цялото кралство след членовете на кралската фамилия, и махна с ръка да покаже обстановката. — Защото съм тук, в едно градче, чиято единствена причина за съществуване е местоположението му между Крондор и Саладор и защото Луам е обезпокоен от вестите, които пристигат в двора за някакъв ренегат-моредел… — той погледна с единственото си здраво око Горат, — както и за разни съмнителни типове, които търчат между това проклето място и Ромней.
— Но защо пратиха точно теб?
— По много причини — отвърна херцогът и отново надигна чашата с ейл. — Обикновено не пия толкова рано, но и рядко ми се случва да яздя до толкова късно през нощта.
— Онези съмнителни типове, дето ги спомена, не са ли случайно Нощни ястреби? — попита Джеймс.
— Може и такива да са — съгласи се Ги. — При Арута какво се чува?
— Нищо, докато не се прибера за доклад. Но по пътя към града Локи и тези двамата се натъкнали на измамници, представящи се за Нощни ястреби.
Ги се загледа през прозореца, сякаш обмисляше чутото.
— Ако се опитваш да възродиш Нощните ястреби — обърна се той към Джеймс, — но същевременно не искаш никой да разбере намеренията ти, няма ли да използваш двама главорези, които да се представят за членове на Гилдията на смъртта?
Джеймс го погледна ококорено.
— Гениално! Така ще отклоня вниманието от онова, което правя, ще пожертвам няколко пешки и хората, от които най-много се страхувам, няма да ме вземат на сериозно.
— Джими, погледни по-надълбоко — посъветва го Ги. — Трябва да откриеш онези, които стоят зад новите ни неприятности. Има едно старо правило: „При липса на противоположна информация предполагай, че противникът ти ще действа умно“; Следствието от това правило е: „Дръж се глупаво и противникът ти няма да те приема на сериозно“.
— Все още не си ми казал какво търсиш тук — припомни му Джеймс.
Ги кимна.
— Кралят ми нареди да се заема лично с управлението на този район. Изглежда, някои местни благородници са под подозрение.
— За предателство?
— Не точно, макар и това да не е изключено. — Ги гаврътна остатъка от ейла. — По-скоро са заподозрени в некомпетентност. Всеки момент може да избухне война между гилдиите, а графът на Ромней не предприема нищо. Наредих на един отряд кралски копиеносци да се насочат към града и да поставят графа под стража. Следващата седмица, когато отида там, ще реша как да постъпя с него.
— Но за каква война говориш? — попита Джеймс.
— Не зная подробностите, но изглежда, Братството на лодкарите е вдигнало цените за услугите си до такава степен, че търговците нямат сметка товарите им да бъдат прекарвани по реката, и всички останали гилдии се събират в обща опозиция срещу лодкарите. И двете страни наемат войници, нищо чудно графът вече да е обявил извънредно положение. Дявол го взел, не е изключено градът вече да е опожарен. — Той удари с пестник по масата, сякаш не даваше пукната пара дали Ромней ще бъде изпепелен до основи. — Ето защо кралят ни прати — нека хората видят, че е лично заинтересован от спокойствието и мира, нека развеем пред тях знамената и се покажем в цветовете на неговата армия. Освен това ми е наредено от Негово величество тази вечер да изнеса лекция.
— Лекция ли? — учуди се Джеймс и едва не се разсмя. — За какво? И пред кого?
Ги въздъхна.
— За Арменгарската битка и пред всеки, който иска да я чуе. — Той поклати глава, сякаш не можеше да повярва на думите си. — Спомняш ли си онзи разбойник Грейвс, дето ишапците го пратиха тук да основе ново абатство?
Джеймс кимна.
— Познавам Етан отпреди да чуе гласа на Всевишния. В онези дни беше един от най-големите биячи на Шегаджиите.
— Мога да си представя. Та той решил — а може би решението е на Ишапския храм в Риланон, — че тук, в Малаково средище, трябва да бъде основано училище, защото щяло да е „в центъра на Кралството“ и щели да идват „млади благородници от всички краища“. Щели да го нарекат колегиум. — Той понижи глас. — Имам чувството, че не вярват на нашето приятелче Пъг и на онова, което прави в Звезден пристан, и смятат да се заемат сами с възпитанието на младите благородници от Кралството. Освен това искат да разполагат с база близо до… — Погледът му се премести върху Оуин и Горат и той остави изречението недовършено.