Джеймс знаеше за какво говори: близо до Сетанон и Камъка на живота — и затова само кимна едва забележимо и отбеляза:
— Не забелязах кой знае колко млади благородници наоколо, Ги.
Ги се пресегна да го потупа игриво по главата, но Джеймс се отдръпна навреме.
— Ама и ти си един шегаджия, Джими, винаги си бил голям шегаджия. Ще си останеш същият дори някой ден да те направят крондорски херцог.
Джеймс се разсмя.
— Може би. И така, къде са споменатите млади благородници?
Ги въздъхна.
— Е, сигурно един-двама ще дойдат от околните райони. Точно затова препусках цяла нощ — за да стигна навреме. Проклетата буря забави кораба ми за Саладор с два дни, наложи се да яздим нощем. — Ги огледа празната си чаша. — И всичко заради пустата му лекция. Ще бъде в една къща в източната част на града. Не можеш я подмина — отпред ще стоят на пост кралски гвардейци. — Той се изправи. Джеймс пъргаво скочи, след него се надигнаха Оуин и Горат. — Луам ме помоли да свърша тази работа, докато уреждах някои въпроси по границата със Западните владения и като услуга към Ишапския храм. Не мога да откажа на краля, пред когото съм се клел във вярност. Но и ти също си се клел, тъй че не можеш да откажеш на мен. Искам от теб, приятелю, да присъстваш тази вечер на лекцията в ролята на клакьор. Сега ще ида да нагледам какво правят моите хора, а после възнамерявам да подремна.
С тези думи херцогът ги напусна. Горат се обърна към Джеймс и попита:
— Какво е клакьор?
Джеймс се засмя.
— Театралните управители често ги наемат да ръкопляскат силно по време на представление, уж страшно им е харесало. Понякога става много смешно. Петима или шестима присъстващи ръкопляскат, докато останалите замерят актьорите със зарзават и ги освиркват.
— Хора! — Горат смаяно поклати глава.
Към тях се приближи съдържателят.
— Нещо друго, господа? — Той втренчи поглед в лицето на Джеймс, после разтърси глава. — Извинете. Взех ви за някой друг. — Та да искате още нещо?
— Ако до час не хапна нещо, след тази бира ще заспя на масата — оплака се Оуин. — Никога не съм пил толкова рано.
Горат изсумтя неодобрително, но не каза нищо.
— Каквото можете да ни предложите, уважаеми…
— Айван, господине — рече съдържателят, обърна се и се отдалечи.
Вратата на странноприемницата се разтвори и влязоха трима души. Джеймс, Оуин и Горат ги изгледаха с безпокойство. Влезлите обаче, изглежда, бяха местни: единият носеше дъска за шах. Настаниха се на една близка маса и двама заиграха, а третият ги наблюдаваше.
Айван се върна и им поднесе храна: сушено месо, сирене, варени зеленчуци и подсладени ябълки.
— Още ейл? — попита, след като остави подноса на масата. Джеймс кимна. Влязоха още двама с дъска за шах и той попита:
— Това тук често явление ли е?
— Турнирите ли? — попита Айван. — Разбира се. Точно затова на герба отвън има пешка. Тази странноприемница я отвори преди трийсетина години старият Баргист, а той беше голям играч. Оттогава тук непрестанно се отбиват пътници и местни, за да премерят сили на шах. Вие играете ли, господине?
— Не много добре… — измънка Джеймс. — Моят… господар ме научи на някои неща.
— Тук винаги можете да намерите някого, с когото да поиграете — каза съдържателят и отново ги изостави, тъй като го викаха от другите маси.
Вратата отново се отвори. Този път влезе дрипава старица. Мина през помещението и спря до Джеймс.
— Мислех, че си отишъл в Литън, Лизли. И откъде намери тия дрешки? — Тя опипа финия плат на дрехата му. — Като гледам какви са хубави, сигурно си ги свил от някой барон. — И му намигна съзаклятнически.
— Боя се, че ме бъркате с някого. Казвам се Джеймс…
— Джеймс значи? — прекъсна го тя. — Е, нека е Джеймс, щом настояваш. — Сръга го в ребрата и отново му намигна. — Като оня път, дето сдъвка сапуна, а после се просна и взе да бълваш мехури, а? Що пари прибра тогава от състрадателните. Нищо де, както кажеш. Бъди сега добричък и ми поръчай нещо за хапване. — Забеляза Горат и попита: — Момче, за к’во ти е тоя елф? Не знаеш ли, че носят лош късмет? Ей таквиз кат’ тоя убиха моя Джек и сега бунтуват народа в Сетанон. Какво си намислил?
— Какво е станало в Сетанон? — попита Джеймс.
Тя се наведе, премигна и разгледа лицето му отблизо.
— Ти не си Лизли! — Тупна го по рамото и попита: — Как се сдоби с неговото лице? — Изведнъж отстъпи назад и вдигна ръка към устата си. — Ай-ай! Ти ще да си някой зъл чародей! Приел си облика на Лизли, за да ме измамиш!