— Госпожо! — вдигна ръце Джеймс. — Ние не сме зли чародеи.
— Нито пък аз съм елф! — изсумтя ядосано Горат.
Старицата отново се наведе напред.
— Вярно, не ми изглежда да си зъл. Ама наистина приличаш на Лизли. Трябва да си негов близнак, тъй да знаеш.
Джеймс махна на Айван и му подхвърли една монета.
— Погрижи се да нахранят тази жена — нареди той и пак се обърна към нея. — Та казваш, Лизли е тръгнал за Литън?
— Отпраши още преди няколко дни — каза тя. — Имал там среща с един господин. Страх ме е, че ще загази. Все се забърква в разни каши. А и се съмнявам онзи, с когото ще се среща, наистина да е „господин“.
Айван хвана старицата за лакътя, отведе я в ъгъла и сложи пред нея чиния с храна. Тя започна да яде, без да поглежда към Джеймс и спътниците му.
— Двойник? — подметна Горат.
— Възможно ли е някой да е пратил на пътя за Ромней човек, който прилича на теб? — попита Оуин.
Джеймс вдигна рамене.
— Не е изключено. И преди са го правили. Навремето срещнах двойник на принца в каналите на Крондор. Ако не бяха мръсните ботуши, щеше наистина да накара хората да повярват, че е Арута, и да създаде сериозни проблеми. — Той поклати глава и добави: — Но се съмнявам. Доколкото разбрах от думите на старицата, този Лизли не живее тук от вчера. Може наистина да става дума за съвпадение. Преди известно време някакви типове в Танерус искаха да поизтупат от мен праха заради неуредени сметки. Спасих се едва когато ги убедих, че не съм този, за когото ме вземат. На два пъти за по-малко от година оставам с впечатлението, че наблизо има човек, който прилича на мен, но от това, което чувам за него, май не ми прави услуги с приликата си. — Той отново даде знак на съдържателя да се приближи и го попита направо:
— Да си ме виждал и преди?
— Не съм сигурен — отвърна уклончиво Айван.
— Но одеве каза, че си ме виждал.
— Не. Казах, че ви взех за един друг човек.
— Кой? — попита Джеймс.
— Лизли Шайбата — отвърна Айван. — Тукашен мошеник, да си кажа правичката. Занимава се със съмнителни дела. Ала въпреки това е сериозен човек, ако трябва да се върши работа с него.
— Аха. — Джеймс кимна. — Отдавна ли го познаваш?
— Около десет години, с известни прекъсвания. Той често отсъства, понякога за повече от месец, дори година се е случвало да го няма. Никога не можеш да си сигурен какво е намислил. — Ханджията изгледа и тримата. — Ще поръчате ли още нещо?
— Не, това е всичко — отвърна Джеймс.
— Сега какво ще правим? — попита Оуин и се прозя.
— Аз ще се върна да си побъбря със старото приятелче Грейвс. А ти, като гледам, имаш нужда от дрямка. Довечера ще идем да слушаме лекцията на херцог Ги за Арменгарската битка пред местната младеж.
— Аз ще остана тук — заяви Горат. — Много добре зная какво стана при Арменгар. Нали бях там.
Джеймс се захили.
— Аз също. Но ще отидем. Не бива да разочароваме херцога, приятелю. Той може да ни създаде сериозни проблеми, стига да пожелае.
Горат изсумтя недоволно, но въпреки това се изправи и каза:
— Излизам да разузная наоколо. Доколкото разбрах от старицата, наблизо се навъртат мои сънародници. Ще ида да потърся повече сведения.
— Хубаво — кимна Джеймс и също се изправи. — Поне има с какво да се занимаваме.
Джеймс и Горат излязоха. Оуин се приближи до Айван и попита:
— Мога ли да наема стая за тази нощ?
— При други обстоятелства щях да ви услужа с радост — отвърна Айван. — Но кралските войници ги заеха всичките.
— Има ли наблизо друг хан?
— Има един на половин ден път западно, но не бих ви го препоръчал. Има и друг, на половин ден път източно, но и него не бих ви препоръчал.
— А може ли да спя в конюшнята?
— Кралските войници няма да позволят, момко. Съжалявам.
Оуин се обърна и тръгна към вратата. Реши да се присъедини към Джеймс. Щом не можеше да поспи, поне щеше да се опита да научи още нещо за ишапското абатство.
За немалка изненада на Джеймс на лекцията на Ги имаше много присъстващи. Оуин се отпусна на един от столовете и се огледа сънено. Докато бяха в абатството, се бе разровил из библиотеката. Натъкна се на една интересна книга за магии, която веднага грабна вниманието му.
По време на лекцията Джеймс на няколко пъти го сръга, тъй като младият монах се унасяше в сън. Когато лекцията приключи, Джеймс бе принуден да признае, че старият комендант на арменгарската отбрана наистина е бил брилянтен стратег. Самият факт, че значителен брой оцелели бяха стигнали безпрепятствено до Ябон, въпреки че Зъберите на света гъмжали от жадни за човешка кръв таласъми и моредели, говореше за изключителните му способности.