Аудиторията посрещна края на лекцията с ентусиазирани аплодисменти и неколцина млади благородници изтичаха да разговарят с херцога.
— Почакай тук — рече Джеймс на Оуин и стана да се сбогува с Ги. — Да тръгваме — повика го, когато свърши.
— Накъде? — попита Оуин. — В града няма свободни стаи за нощувка.
— Можем да спим на пода на гостната в абатството и да тръгнем утре рано.
— Добра идея — кимна Оуин. — Очите ми направо се затварят.
— Защото не си се научил да пиеш ейл по никое време — усмихна се Джими.
Излязоха на пътя и за изненада на Оуин Горат незабелязано се присъедини към тях.
— Откри ли нещо? — попита го Джеймс.
— Следи из околностите. Съвсем скоро наблизо са минавали моредели.
— Друго?
— Групи хора се придвижват на север от града, но явно го избягват.
— Сигурно не искат да ги виждат. Накъде са тръгнали — на изток или на запад?
— И в двете посоки. Доста хора, които се движат в двете посоки, но се стараят да останат незабелязани.
Джеймс поклати загрижено глава.
— Проклет да съм. Тая работа не ми харесва.
Останалата част от пътя до абатството изминаха в мълчание.
— Е — посрещна ги Грейвс на вратата, — как мина лекцията?
— Липсваше ни някоя апетитна певица — промърмори Джеймс, но лицето му остана сериозно.
— Идният месец херцог Арман дьо Севини също ще изнася лекция — съобщи Грейвс. — След него е Бодуен дьо ла Тровил.
— Ще се постарая да присъствам и на двете — увери го Джеймс. — Ще ни настаниш ли някъде за през нощта?
— Можете да спите под масата в гостната, Джими. Стаите на горния етаж са заети от братята.
— Под масите звучи чудесно — кимна Оуин и извади завивките от раницата.
Горат последва примера му без коментар.
Джеймс седна до бившия крадец, превърнал се в монах, и тихичко попита:
— Защо тук, Етан?
Абатът повдигна рамене.
— Не зная, Джими. Вече ти казах, че орденът държи да е близо до Сетанон. На няколко мили оттук възникна едно съвсем ново селище, нищо особено, дори не заслужава да го наречеш градче. Търговският път обаче е оживен и жителите му припечелват от търговия с керваните. Но тук можем да останем незабелязани и да пращаме наши хора, които да душат наоколо от време на време, колкото да се убедят, че няма промени в установеното положение.
— Забелязах, че и двамата лектори са хора, на които Батира има голямо доверие.
Грейвс кимна.
— Твърде много странни неща се случват напоследък, че да постъпва иначе. Някои от благородниците… — Той махна с ръка. — Вече не можеш да им се доверяваш като преди.
— Да не намекваш за предателство?
— Вече не зная какво да мисля — въздъхна Грейвс. — Навремето бях крадец, после ме прибраха в храма в Риланон, а сега са ми възложили особено трудна и вероятно опасна задача. — Той сведе очи, сякаш не смееше да погледне Джеймс. — Не зная дали съм достоен да я изпълня докрай.
— Етан, не съм те чувал да говориш така за себе си.
Грейвс въздъхна.
— Много неща не знаеш, Джими. Все още имам някои стари… връзки, ако мога така да ги нарека. От онези, които не се прекъсват лесно. Това поне трябва да ти е ясно.
Джеймс се засмя.
— Повече, отколкото можеш да си представиш. Аз самият имам смъртна присъда от Шегаджиите, в случай че прекося границите на техните владения, ала въпреки това го правя от време на време. И те си затварят очите, които означава, че им е изгодно.
— Дано наистина разбереш за какво говоря, когато му дойде времето. — Грейвс се надигна. — Отивам да си почина. Утре ме чака много работа. Лека нощ, Джими.
— И на теб, Етан.
Джеймс разгърна завивките си и легна до Оуин. Сънят дойде бързо. Докато се унасяше, се зачуди какво ли бе искал да каже Грейвс с думите „когато му дойде времето“.
Северният вятър свиреше в нощта. Джеймс се уви по-плътно в наметалото и протегна ръце към огъня, който озаряваше лицата на двамата му спътници. Пътят от Малаково средище за Силдън изглеждаше тревожно пуст в сравнение с Кралския друм за Саладор, но затова пък бе много по-пряк. Трите коня, които бе купил, хрупаха кротко трева.
— Джеймс — заговори Оуин, — има нещо, което не ми дава покой. Отдавна исках да го споделя с теб.
— Личи ти, че си обезпокоен — обади се Горат.
— И какво е то? — попита Джеймс.
— Усетих го, докато разговарях с Оракула… беше нещо като лошо предчувствие.
— Нищо чудно, като се имат предвид обстоятелствата — отбеляза Горат.
— Какво искаш да кажеш? — попита Джеймс, който не откъсваше внимателен поглед от Оуин.