— Оракулът бе разтревожен от нещо.
Джеймс помълча, сетне каза:
— Не съм специалист по тия въпроси, аз самият никога не съм се срещал с Оракула, но от това, което съм чувал, зная, че той може да предсказва всякакви бъдещета, с изключение на своето собствено.
— Бъдещета? — учуди се Горат.
— Не зная дали се изразявам точно — продължи Джеймс, — но веднъж магьосникът Пъг ми обясни, че бъдещето не е предопределено, а е резултат от множество постъпки и като променяме някои от тях, можем да променяме и него.
— Тоест, ако Горат не беше дошъл да ни предупреди, сега планът на Делекан щеше да се осъществява без никакви пречки?
— Това ми е ясно — намеси се Горат. — Но щом бъдещето не е предопределено, каква полза от Оракула?
— Казват, че в думите му се криела много мъдрост — промърмори Джеймс.
— Мисля, че Джеймс е прав — рече Оуин. — Но все още не зная откъде дойде това усещане за тревога.
— Може би съдбата на Оракула по някакъв начин е преплетена с нашите действия — предположи Горат. — В такъв случай ще му е трудно да гледа в бъдещето — ако думите на Джеймс са верни. Може това да е източникът на безпокойството му.
Джеймс мълчеше. Той бе един от малцината, които знаеха за съществуването на Камъка на живота под Сетанон. Само шепа от оцелелите след битката бяха посветени в тайната на тази вълшебна реликва, останала запазена още от времето на Господарите на драконите. Още по-малко бяха в течение, че Аалският оракул, пазителят на Камъка на живота, се намира в едно подземие под град Сетанон.
Статуята при Малаково средище бе вдигната, за да разсее съмненията на онези, които бяха чували за съществуването на Оракула. Ако някой дойдеше да го потърси, тя осигуряваше възможност за контакт, без да се налага личното му присъствие.
— Опитвам се да намеря връзка между някои странни неща — промърмори Джеймс. — Имаме цурански Велики, чиито скъпоценности са били ограбени, за да могат също цурански ренегати да ги продадат на моределски нашественици, които ги заменят за оръжие. Имаме фалшива Гилдия на смъртта, която може би е параван за истински Нощни ястреби, оцелели от нощта, в която изгорихме щабквартирата им в Крондор. Имаме и многобройни лъжливи или истински сведения, които сочат, че се готви нашествие от север.
— Моите сънародници ще действат предпазливо — намеси се Горат. — Ще поискат от Делекан доказателства, че Мурмандамус наистина е жив и е затворен в Сетанон, преди да тръгнат на война.
— Не искам да обиждам сънародниците ти — отбеляза Джеймс, — но подобни „доказателства“ лесно могат да бъдат изфабрикувани.
— Съгласен съм — рече Горат. — Което е още една причина Делекан да се опитва да ни премахне.
Джеймс се облегна назад и се загърна в наметалото.
— Не зная дали някога ще открием отговорите на тези въпроси, но в момента предпочитам да поспя.
— В Литън ще потърсим ли твоя двойник? — попита го Оуин.
— На път ни е — каза Джеймс. — Нищо не пречи да поразпитаме из града.
Оуин се претърколи, за да се приближи максимално до огъня, без да си подпали дрехите. Горат лежеше мълчаливо: сигурно вече беше заспал.
Сънят не идваше. Джеймс се бореше с откъслечните сведения, с които разполагаше. Някъде сред този привиден хаос имаше обединяващо звено, схема, която свързваше всички участници и даваше на действията им разумно обяснение.
До самите покрайнини на Литън пътуваха безпрепятствено. Малко преди да стигнат забелязаха край пътя изоставена ферма с паянтова плевня, около която се навъртаха облечени в черно фигури.
Горат ги забеляза пръв и ги посочи на Джеймс.
— Въобще нямаше да ги видя, ако не ми беше казал — отвърна младият скуайър.
— Четирима са. Изглежда, в плевнята има нещо, което е събудило интереса им — обясни моределът.
— Щом цицината ме сърби — оплака се Джеймс, — значи е надушила неприятности. Дали не открихме истинските Нощни ястреби?
— Ами ако е така? — попита Оуин.
Джеймс измъкна сабята си и заяви:
— Ако е така, да ги убием, преди да са ни видели — стига да имаме късмет.
И отби от пътя и подкара коня в тръс през поляната. Прекосиха занемарената нива, обрасла с висока до кръста трева. В началото тревата ги скриваше, а и странните фигури продължаваха да наблюдават плевнята, което позволи на Джеймс и спътниците му да ги наближат, оставайки незабелязани.
Първият убиец, който ги видя, извика и двамата до него се обърнаха. В същия миг Джеймс пришпори коня си в атака. Една от черните фигури размаха сабя и се приготви да го промуши, докато втората отскочи чевръсто от пътя на коня. На ъгъла на плевнята трета фигура измъкна стрела от колчана и я постави на тетивата. Внезапно отнякъде изникна ослепителна топка от енергия — профуча недалеч от стрелеца с лък и удари стената на плевнята, което бе достатъчно ако не за друго, поне да му отвлече вниманието и да го накара да отстъпи назад.