В този момент Горат се изравни с втория убиец и скочи право върху него, докато Джеймс се биеше с първия. Оуин изруга: даваше си сметка, че макар да бе успял да разбули загадката на заклинанието, което бе използвал срещу него Наго, и дори да го повтори, все още не е в състояние да го контролира достатъчно добре. Той вдигна жезъла като тояга и препусна срещу мъжа с лъка, за да го повали, преди да е пуснал стрелата.
Горат прекърши гръкляна на противника си с плоското на сабята и се огледа. Джеймс все още не можеше да се справи със своя противник, а Оуин подскачаше около стрелеца с лък и безуспешно се опитваше да го удари — във всеки случай го занимаваше достатъчно, за да не му позволи да стреля. Накрая разяреният му противник хвърли лъка и се опита да си извади сабята.
Джеймс забеля колебанието на Горат и му извика:
— Намери четвъртия!
Горат мигновено се втурна към ъгъла на плевнята, заобиколи я и се озова пред широко разтворената порта. Вътре цареше мрак, който би се сторил непроницаем за човешкото око, но за тъмнокожия елф бе просто игра на светлосенки. Той забеляза някакво движение по гредите под покрива, притаи се и зачака.
Миг по-късно някой претича отново по гредата, от която се посипа слама, и в същия миг една тъмна, скрита до стената фигура пусна нагоре стрела, ориентирайки се по шума. Горат се метна през вратата и преди Нощният ястреб да успее да опъне тетивата, се стовари върху него.
Борбата продължи само няколко секунди.
Отвън Джими също приключи с противника си и загледа как се справя Оуин.
Когато боят най-сетне свърши, Джеймс и Оуин влязоха в плевнята.
— Какво става тук? — попита Джеймс.
— Има някой горе — обясни Горат.
— Слизай! — извика Джеймс. — Нищо лошо няма да ти сторим.
Между гредите се показа непознат мъж и внимателно се спусна на пода. Разкърши схванатите си рамене и огледа тримата.
— Благодаря — бе първата му дума.
Приближи се до тях и когато спря на няколко крачки, Оуин възкликна:
— Богове!
Джеймс не можеше да откъсне поглед от мъжа, който изглеждаше като негов близнак.
— Ти трябва да си Лизли — рече той.
— И какво ви кара да смятате така? — попита непознатият.
— Това, че хората непрестанно ме бъркат с теб отвърна Джеймс и застана така, че светлината от вратата да пада върху лицето му. — Веднъж някакви типове в Танерус едва не ме убиха, защото ме взеха за друг.
Мъжът се разсмя.
— Хиляди извинения. Чакаха ме да се върна със стока, която ме пратиха да купя. За съжаление на обратния път бях задържан въпреки волята си и това сигурно ги е поизнервило. — Той спря за миг, после продължи: — Вярно е, че си приличаме достатъчно, за да ни бъркат. Аз съм Лизли Шайбата.
— А аз съм Джеймс, от Крондор. Тези са мои приятели — Оуин и Горат. Тръгнали сме за Ромней, но в Малаково средище една жена ме помисли за теб.
— Старата Патрума — каза Лизли. — Побъркана е — превъртя, откак убиха мъжа й. Хората в града й дават по нещо за ядене и я пускат да спи в оборите. Не зная защо, но разправя наляво и надясно, че ми е роднина. — Той поклати глава.
— Нещо против да ни кажеш защо Нощните ястреби се опитваха да ти видят сметката?
— Нощни ястреби? — учуди се Шайбата и сви рамене. — Убийци? Нямам представа. Дали пък не са ме взели за теб?
Горат погледна Джеймс, но не каза нищо. Само Оуин подхвърли едно колебливо:
— Може би…
— Не — спря ги Джеймс. — Аз пък мисля, че някой е държал тъкмо на теб да ти види сметката. Хайде да тръгваме за града — докато стигнем, току-виж си се сетил кой може да е.
Мъжът ги изгледа, сякаш претегляше възможността да им се опъне, но очевидно се отказа и кимна покорно.
— Да тръгваме. Ожаднях нещо, а в „Крайпътния хан“ винаги поднасят пресен ейл.
— Претършувайте телата — нареди Джеймс и Горат и Оуин тръгнаха да изпълнят поръчението му. — Ти от нищо ли не се нуждаеш? — попита той Лизли.
— Ами не. Имам си сабя, а торбата изгубих нейде из гората, докато тези четиримата ме гонеха. Всъщност мога да взема една от някой от тях.
— Твоя работа. — Джеймс сви рамене.
Оуин се върна при тях и каза:
— Нямат никакъв багаж, Джеймс. Нито документи, нито пари, нищичко. Само оръжията и черните дрехи.
— И тези неща — добави Горат, който тъкмо се бе появил. И вдигна един медальон с изрисуван върху него ястреб.
Джеймс го взе, разгледа го, хвърли го на земята и каза: