— Кой командва тук? — попита Джеймс, скочи от коня и подаде юздите на Оуин.
— Ами, обикновено Майкъл Уейландър, дето гледа да попречи на лодкарите да превземат града, но в момента е там по работа, та остави мен да командвам.
— Как се казваш?
— Карл Уидгър — отвърна мъжът.
Джеймс внезапно скочи срещу него и го удари с всичка сила в корема. Мъжът изпъшка и се преви на две, а Джеймс го фрасна в лицето с коляно. Карл се строполи като отсечено дърво.
Джеймс прекрачи падналия докер и извика на останалите:
— Искам някой да изтича до града и да повика Майкъл Уейландър. Кажете му, че Карл не се чувства добре и няма кой да го замести. Освен — добави той и извади сабята — ако някой от вас не желае да поеме командването.
Двама от мъжете зад барикадата проведоха кратко заседание, след което единият се затича към града по малкия мост, който разделяше пътя за Ромней от Кралския друм. Никой от останалите не прояви желание да излезе иззад барикадата и да нападне Джеймс, който обаче си даваше сметка, че не може да премине толкова лесно през десетина въоръжени мъже.
— Това беше доста смело — отбеляза Оуин.
— И доста глупаво — отвърна тихо младият скуайър. — Главата на този тип е толкова твърда, че още ме боли капачката на коляното. Добре, че не го ударих с ръка в лицето — сигурно щях да си строша някоя кост.
Майкъл Уейландър не се забави много. Беше висок мъж, русоляв, с късо подрязана къдрава брада, която имаше червеникав оттенък на светлината на следобедното слънце.
— Какво става тук? — попита още щом се появи.
— И аз бих искал да разбера — рече Джеймс. — Нося писмена заповед от принца на Крондор и съм тръгнал по кралски дела. Как смеете да ми препречвате пътя?
— Действаме по разпореждане на графа на Ромней — отвърна Уейландър. — Наскоро тук избухнаха размирици, някои дори му викат война между гилдиите.
— Война между гилдиите? — повтори Джеймс, сякаш го чуваше за първи път.
— Проклетите лодкари вдигнаха цените в разрез с всички предишни уговорки и заплашват да преустановят цялата търговия по реката. Аз съм представител на съюза на останалите гилдии: стъкларите, въжарите, дърводелците, ковачите, както и на местните търговци, които отказват да плащат.
— Нека предположа — прекъсна го Джеймс. — Опитали сте се да си уредите собствен транспорт за товарите, а лодкарите са започнали да изхвърлят стоката ви в реката.
— Нещо повече — рече Уейландър. — Преди три седмици убиха двама чираци и подпалиха няколко лодки.
— Какво пък, това са си местни проблеми — сви рамене Джеймс. — Ние тук сме по дела на Короната и не можем да си позволим да се бавим.
— Нека видя заповедта — рече Уейландър.
Джеймс се поколеба. Уейландър не беше благородник, нито официален служител на Короната и по закон нямаше никаква власт над Джеймс, който не беше длъжен да му се подчини. Но обстановката изискваше друг подход — бяха заобиколени от десетина въоръжени мъже, които можеха да се нахвърлят върху тях всеки момент. Така че бръкна под наметалото си и извади писмото, в което се казваше, че всеки благородник е длъжен да оказва съдействие на скуайър Джеймс по време на изпълнение на неговата мисия в служба на Короната.
— Ще извинявате, ама трябваше да сме внимателни. Лодкарите са наели някакви главорези и градът е заприличал на военен лагер. Не можем да направим нищо за ония вътре в града, но се опитваме поне да ограничим достъпа на приходящи. — Уейландър върна писмото.
— А какво прави графът? — попита Оуин. — Не е ли предприел мерки за запазване на мира?
— Тук няма гарнизон, момче — обясни Уейландър и по гласа му Джеймс предположи, че това положение му се нрави. — Намираме се в сърцето на Кралството и най-сериозните ни проблеми са пристанищни свади между пияни докери или крайпътни бандити, дето се крият по северните хълмове. Имаме си градска милиция, само че тези хора сега се разделиха между враждуващите страни. Лодкарите са най-важната гилдия в района, но събрани заедно, останалите гилдии са по-силни. Всъщност силите са почти изравнени, а и в града не останаха неутрални партии. Граф Ричард ме повика от дома ми в Шлеп, едно селце на половин ден езда южно оттук, най-вече защото не съм местен, но затова пък имам доста приятели от двете страни и понякога те се вслушват в думите ми.