Докато прибираше писмото под наметалото си, Джеймс каза:
— Предполагам, че лодкарите имат своя гледна точка по въпроса. Но вече споменах, че това не е моя грижа. Трябва да се срещна с графа.
Уейландър се готвеше да отвърне нещо, когато зад гърба на Джеймс се разнесе тропот на копита и по пътя в бавен тръс се приближи дълга колона кралски копиеносци.
Водачът им вдигна ръка, давайки знак да спрат, и попита с висок глас:
— Какво е това? Ей, вие там, разчистете незабавно пътя!
Джеймс кимна, Уейландър даде необходимите разпореждания и мъжете започнаха да отместват чувалите и сандъците.
Междувременно Джеймс се приближи до офицера, който го изгледа продължително и после попита:
— Какво си ме зяпнал?
Джеймс се захили.
— Уолтър от Гилденхолт, ако не се лъжа? Значи Бодуен те е пратил на юг, така ли?
Бившият капитан на гарнизона при Висок замък попита:
— Познавам ли те?
— Срещали сме се при Висок замък. Аз съм Джеймс, придворен скуайър на принца.
— А, да — кимна старият капитан. — Сега вече си спомних.
Джеймс не можа да сдържи усмивката си. Когато за първи път срещна капитана, той бе една от жертвите, след като Ги дьо Батира бе изпаднал в немилост — като дългогодишен верен негов служител. В резултат бе пратен да служи на границата. Джеймс погледна понатежалия търбух на Уолтър и подметна:
— Мирът май ти се е отразил добре.
— Какво ви води насам, скуайър? — отвърна с въпрос капитанът, като пренебрегна опита да си говорят приятелски.
— Принцът ми заръча да свърша някои работи. Вие ли сте отрядът, който Ги прати насам да възстанови реда?
— Ние сме — кимна Уолтър. — Щяхме да пристигнем още преди няколко дни, но ни задържаха по пътя. Банда чернодрешковци се — опитаха да ни спрат. Доста време изгубихме да ги гоним из полята, но накрая някои от тях се простиха с животеца.
Джеймс погледна към Оуин и Горат.
— Капитане, за такива неща по-добре да не се говори открито. Трябва да се срещна с графа. Предполагам, че ти също.
— Аха — кимна капитанът и даде знак на хората си да продължат, след като барикадата бе разчистена. — Тръгвайте с нас, скуайър. Ние ще ви пазим гърбовете от негодниците. — И чак сега се усмихна на Джеймс.
Джеймс се засмя, метна се на коня и махна на спътниците си да се присъединят към колоната. Конниците бяха петдесетина — достатъчно, за да прекратят размириците и да уредят спора между враждуващите страни. Поне така се надяваше Джеймс.
— Скуайър, пазехме барикадата само докато пристигнат конниците — обясни Уейландър. — Предайте на графа, че хората ми ще се приберат в Шлеп.
Джеймс кимна, че ще изпълни молбата, и подкара коня към моста.
Ромней бе един от големите търговски центрове на изток. Бе достатъчно голям, за да бъде определен като многолюден според западните представи, но тук, в източната половина на Кралството, той бе само едно от многото търговски селища. Все пак с петдесетина копиеносци зад гърба си графът щеше да събере наново градската милиция и да възстанови реда, преди да е избухнала истинска война.
Напрежението в града бе почти осезаемо. Докато препускаха по улицата, от прозорците надничаха любопитни лица, а минувачите се притискаха към стените да направят път на конете.
— Мирише ми на страх — подхвърли Горат.
— Хората се боят, че може да избухне бунт — обясни Джеймс. — Дори когато не си на ничия страна, насилието пак може да те засегне, теб или близките ти.
Свиха зад един ъгъл и се озоваха на градския площад, насред който имаше грамаден шадраван.
— Интересно, не виждам никакви сергии — каза озадачено Джеймс.
— Така е — кимна Оуин. — Аз също съм минавал оттук на път за чичо ми, който живее в крепостта Кавел, и винаги съм виждал търговци на градския площад.
— Може би ги е страх от насилието, за което говореше — обади се Горат.
Джеймс кимна. Голям хан заемаше северната страна на площада. На стената висеше табела с черна овца на зелен фон.
— Там ще се настаним — обяви Уолтър от Гилденхолт. Копиеносците започнаха да слизат от конете, а капитанът спря един минувач и го попита:
— Къде е домът на графа?
— В онази къща ей там, господине — отвърна човекът и посочи една от сградите на другия край на площада.
Уолтър подаде юздите на един от оръженосците си, скочи от коня и се обърна към Джеймс.
— Скуайър, какво ще кажете да наминем при графа?
Джеймс също слезе от коня и кимна на Оуин.
— Намери стаи, но в друга странноприемница. Искам да поразузная наоколо, а докато сме заедно с копиеносците, няма да имаме голяма възможност.