— Знам къде — отвърна Оуин. — Веднъж отседнахме там с баща ми. — Той посочи с ръка. — Надолу по тази улица има друг мост, който пресича река Чим, и точно на отсрещния бряг е разположен един хан със зелена котка над вратата. Ще те чакаме там.
Джеймс се обърна и последва Уолтър, който вече крачеше към вратата на къщата, която му бяха посочили. Още не бе вдигнал юмрук да почука и един слуга им отвори.
— Заповядайте, господа.
Върху гърдите на прислужника беше изрисуван гербът на графското семейство — стилизирана река и риба, която изскача над вълните и над една звезда. Прислужникът ги отведе в неголяма гостна в задната част на къщата.
Граф Ричард бе млад мъж и приличаше по-скоро на търговец, отколкото на благородник, въпреки че носеше ризница и сабя. Джеймс бе израснал сред благородници, които бяха не само владетели, но и родени войници, и още не можеше да привикне с тези източни аристократи, които препасваха сабите си по-скоро за украшение. Остана изненадан обаче от звучния, властен глас на графа.
— Добре дошли, господа. Виждам, че милорд Батира се е отзовал на молбата ми.
— Тръгнахме веднага, графе — отвърна Уолтър.
— Колко хора доведохте?
— Един пълен отряд от петдесет кралски копиеносци.
Лицето на графа стана угрижено.
— Надявам се да са достатъчно. Наистина бих предпочел този спор да се реши без употребата на сила.
Уолтър погледна към Джеймс и сви рамене. Графът забеляза немия въпрос и на свой ред попита:
— А вие сте?
— Джеймс, скуайър в двора на принц Арута — представи се той и подаде писмото със заповед да му бъде оказвано пълно съдействие.
— Какво съдействие? — попита малко раздразнено графът, след като прочете писмото.
— На този етап само информация, милорд. До нас достигнаха слухове за активизиране на действията на Братството на Тъмната пътека в този район, както и за възможността Нощните ястреби да се завърнат.
— Възможността? — повтори графът със зачервено лице. — Никой ли не чете докладите, които пращам на Короната? Разбира се, че има възможност! Та те убиха двама членове на гилдията на железарите по поръчка на лодкарите, а после и двама от лодкарите, без съмнение също по нечия поръчка — те ще убиват за всеки, който им плаща. Чух, че баронът на Кавел се криел в крепостта си, защото наемниците го дебнели! Накарал е слугите и охраната да спят във всички стаи.
Джеймс си помисли, че името Кавел му звучи познато, но не можа да се сети откъде.
— Милорд — заговори той, — аз и хората ми ще поостанем тук няколко дни, за да се запознаем с обстановката. Предпочитам никой да не знае, че посещението ни е официално. Ако някой попита, нека му обяснят, че сме се отбили, за да предадем приветствия от страна на принца, и си почиваме, преди да си продължим по пътя. — Той погледна към Уолтър. — Аз ще бъда в хана „Зелената котка“, в случай че ви потрябвам, капитане.
Уолтър от Гилденхолт сви рамене, сякаш това нямаше никакво значение за него.
— Милорд, ние сме на ваше разположение — обърна се той към графа. — Утре бих искал да се срещна с началника на градската милиция и да организираме постоянни патрули. Положението ще се успокои веднага щом гражданите видят, че момчетата ми са в града.
Джеймс и капитанът се поклониха и напуснаха къщата на графа. Пред вратата Уолтър каза:
— И така, скуайър, надявам се, че скоро ще държим положението в ръце.
Усетил отново напрежението във въздуха, Джеймс отвърна:
— И аз се надявам, капитане. Наистина се надявам да успеете.
Разделиха се. Джеймс се върна при коня си, метна се на седлото и препусна в посоката, указана му от Оуин. Докато топуркаше по улиците, се зае да изучава града.
Ромней бе разделен на три части на мястото, където се събираха три реки. Река Ром се спускаше право надолу от Зъберите на света по границата на Северните владения и се сливаше при Ромней с река Чим, която пък тук се разклоняваше на два ръкава. Джеймс спря при моста, който бе прехвърлен през Чим. Нещо го гризеше, някакъв спомен, който все не успяваше да изрови, а предусещаше, че може да се окаже важен. Почака малко, с надежда да изплува сам на повърхността, после реши, че ще се появи, когато му дойде времето.
Мина по моста и установи, че напрежението на отсамния бряг на реката е още по-високо. Минувачите се движеха трескаво и оглеждаха подозрително всички ъгли, сякаш очакваха всеки миг да бъдат нападнати. Никъде не се виждаха улични търговци.
Стигна хана „Зелената котка“ и заобиколи отзад в конюшнята, където го чакаха Горат и Оуин.
— Защо не сте вътре и не се храните? — попита ги Джеймс, докато слизаше от коня.
— Господине — намеси се едно уплашено конярче, — моят господар отказва да ви обслужи заради вашия… приятел. — И посочи Горат.