Джеймс промърмори „не бих го нарекъл точно приятел“, метна юздите на конярчето и влезе през задната врата в хана. Оуин и Горат се поколебаха, сетне го последваха.
Вътре Джеймс се изправи пред едър мъжага в напреднала възраст, който въпреки това имаше мускулести плещи и яки ръчища. Мъжът посочи Горат с дебелия си пръст и извика:
— Ей, ти! Казах ти, че не желая да ми влизаш в хана!
Джеймс побърза да застане между двамата и попита:
— И какво означава всичко това?
Мъжът го огледа от главата до петите, сякаш се опитваше да прецени кой стои насреща му. Младият скуайър бе по-дребен от него, но нещо в маниерите му накара ханджията да се сепне.
— Тъмни елфи! Петнайсет години съм служил по границите и съм убил предостатъчно от неговия вид, за да ги надуша отдалече! Колцина мои приятели загинаха от ръчичките им! А кой, по дяволите, си ти?
— Аз съм Джеймс, скуайър на принц Арута Крондорски. Тези са мои спътници, тръгнали сме по кралски дела.
— А аз съм кралицата на Банапия — отвърна ухилено ханджията.
Джеймс също се ухили, после бръкна под наметалото си и извади писмото.
— В такъв случай, ваше най-красиво и всеобичащо великолепие, бъдете така добра да прочетете това писмо, инак ще се наложи да доведа граф Ричард, за да се застъпи за мен, но това едва ли ще му се понрави точно в този момент.
Мъжът можеше да чете, но бавно, мърдайки устни. След около минута върна документа на Джеймс.
— Значи си някакъв офицер при принца, тъй ли да разбирам?
— Ако служех в армията — отвърна Джеймс, — щях да съм с чин лейтенант-рицар, в случай че е по-понятно за един стар войник като теб. А сега искам стая, достатъчно голяма за нас тримата, храна и ейл.
Мъжът погледна отново Горат, сетне сведе глава към Джеймс.
— Заповядайте оттук… господарю. — Отведе ги при тезгяха, извади масивен железен ключ и им го подаде. — На горния етаж, в дъното на коридора, вдясно. — Джеймс взе ключа и в същия миг в очичките на ханджията блесна нова мисъл. — Нощувката е шест златни соверена.
— Шест!? — възкликна Джеймс. — Ах, ти, кожодер!
— Стаята е за двама. Или нея, или нищо.
Джеймс си спомни за петдесетимата копиеносци в предишната странноприемница и за количествата храна, които можеха да изядат.
— Вземаме я — склони той.
— Плаща се предварително.
Джеймс отброи дванайсет монети и рече:
— Това е за две нощувки. Ако останем по-дълго, ще ти платя вдругиден.
Мъжът помете с ръка монетите от бара.
— И наемът не включва храната и алкохола.
— Така и предполагах — въздъхна Джеймс и се обърна към Оуин и Горат: — Добре, хайде да пренесем багажа и после ще ядем.
Върнаха се за багажа си и оставиха животните на грижата на конярчето. Както Джеймс предполагаше, стаята не беше най-хубавата, нито най-просторната, с която разполагаше странноприемницата, но той реши да не прави въпрос от това.
Когато се върнаха долу, се наложи да изтърпят доста мудно обслужване, макар ханът да не беше препълнен. Джеймс тъкмо обмисляше дали да не се заеме по-сериозно със стария боец, който държеше странноприемницата, когато вечерята най-сетне пристигна. За негова радост бе добре приготвена и вкусна.
Докато се хранеха, се заеха да обсъдят положението. Джеймс сподели оскъдната информация, с която разполагаше, със спътниците си и Оуин каза:
— Значи Нощните ястреби работят за лодкарите и за железарите?
— Нито за едните, нито за другите — предположи Горат. — Целта на съюзниците на Делекан е да всяват раздори и хаос в Кралството.
— Склонен съм да мисля, че Горат е прав. Не зная дали Нощните ястреби са в съюз с Гадника, с Делекан или с двамата заедно, а не е изключено просто да си имаме работа с локален конфликт, който няма нищо общо с нашата задача, но каквото и да е, все е от полза за Делекан. Което означава, че трябва да помогнем, за да бъде овладян.
— Как? — попита Оуин.
— Първо, да разберем как е започнало всичко, а тогава ще мислим по какъв начин да сдобрим двете страни. Тези копиеносци могат само да държат капака на врящото гърне, но рано или късно някой ще извади сабя или ще счупи нечия глава и тогава в града ще се разрази истинска война. — Той сниши глас още повече. — И ако милицията наистина е разделена между двете страни, дори копиеносците няма да са в състояние да овладеят положението.
Оуин кимна и попита:
— Какво очакваш от нас?
Джеймс посочи Горат.
— Утре в ранни зори ще станеш и ще се поразходиш из града. Искам да се поогледаш. Знаеш какво да търсиш. — После се обърна към Оуин. — Да познаваш някоя известна местна фамилия?