— Не много добре — отвърна Оуин, — но ако спомена името на баща ми, вероятно ще успея да си изкарам някоя и друга покана за чай или за обяд.
— Добре — кимна Джеймс. — Аз също ще се поразходя.
— Къде? — попита Оуин.
Джеймс се захили.
— В едни части на града, където не би стъпил разумен човек.
— Друго от мен? — попита Оуин.
— Познаваш ли барона на Кавел, живее на север оттук? — сети се Джеймс.
— Корвалис от Кавел? — попита Оуин. — Би трябвало. Той ми е чичо. По-точно е чичо на майка ми, но е само няколко години по-възрастен от нея. Защо?
— Граф Ричард спомена, че го дебнели Нощните ястреби.
— Това не ме учудва — отвърна Оуин. — Чичо Корвалис открай време е прочут със сприхавия си характер и умението да си създава врагове. Но въпреки това не мога да си представя кой би платил на наемници, за да го убият.
— Така твърдеше граф Ричард — по думите на самия барон на Кавел.
— Ако им трябва мъртъв, значи вече е обречен — подхвърли Горат.
— Според Ричард чичо ти Корвалис се криел в някаква къща в средата на село Кавел, с въоръжена охрана във всяка стая.
Оуин кимна.
— Старата крепост е разрушена при неизяснени обстоятелства преди петдесетина години. Оттогава семейството обитава най-хубавата къща в селото и все се кани да възстанови крепостта, но доколкото знам, тя все още е изоставена.
— Може би няма да е зле да отскочим до чичо ти и да си поговорим с него — рече замислено Джеймс. — Ако не открием Нощни ястреби тук.
— Не съм забелязал да се откриват трудно — отбеляза Горат.
— Май си прав — засмя се Джеймс.
На следващата сутрин Джеймс се събуди от викове. Още преди да се разсъни, вече бе изскочил от леглото и си нахлузваше панталоните. Горат също бе буден и посягаше към сабята. Оуин се размърда на нара си и попита сънено:
— Какво става?
— Май навън ще се бият — отвърна Горат.
— Не, нещо друго е — поклати глава Джеймс.
Облече се и слезе долу. Ханджията бе застанал пред вратата и разговаряше с някого.
— Какво има? — попита Джеймс.
— Убийство — отвърна ханджията и го изгледа кръвнишки. — Било е извършено тази нощ.
— И кой е убит? — попита Оуин, който тъкмо се бе присъединил към тях.
— Не зная — изръмжа ханджията. — Станало е в хана „Черната овца“.
Джеймс изхвърча през вратата още преди последните думи да се разтворят във въздуха. Оуин и Горат го следваха по петите. Той не си направи труда да оседлае коня, а се затича по улицата след тълпата, която се носеше като река по моста към отсрещната страна на града.
Когато наближи площада, видя, че пътят на тълпата е преграден от няколко мъже с дълги прътове — всички имаха превръзки на ръцете. От кралските копиеносци нямаше и следа.
Наложи се Джеймс да си пробива път през тълпата, а когато излезе отпред, на пътя му се изпречи мъж с пика.
Джеймс бутна пиката настрани и извика:
— По дела на Короната!
Мъжът очевидно не беше подготвен за това, защото се поколеба, а през това време Джеймс, Оуин и Горат го заобиколиха. Но веднага щом подминаха, той отново запречи образувалия се отвор. От другия край на площада се зададе графът на Ромней и възкликна учудено:
— Скуайър?
— Милорд? Какво е станало?
— Виж сам! — извика графът, който едва сдържаше гнева си, и посочи разтворената врата на „Черната овца“.
Джеймс изтича към вратата.
Вътре, навсякъде по пода, се въргаляха кралски копиеносци, втренчили невиждащи очи в тавана. Не беше необходимо да е знахар или свещеник, за да разбере, че всички са мъртви. Той вдигна поглед към разтреперания слуга, който бе открил войниците, и попита:
— Всичките ли?
Младежът бе толкова уплашен, че едва говореше.
— Да, господарю — кимна той. — Офицерът е горе в стаята си, както и сержантите и някои от останалите. Другите са избити тук.
Горат се приближи към една маса и взе халба ейл. Наведе се и я помириса.
— Отровена е, или аз съм таласъм. Лесно може да се подуши.
Джеймс взе халбата и я подуши. Очевидно моределът имаше много по-остър нюх, тъй като той не усещаше нищо, освен мириса на топъл ейл. Все пак забеляза черна утайка на дъното. Разбърка течността с пръст и я опита на вкус с върха на езика.
— Може и да си прав — рече Джеймс, след като се изплю на пода, — но това, което си подушил, е блатна тръстика.
— Блатна тръстика? — попита Оуин. Изглеждаше по-блед дори от труповете наоколо.
Джеймс кимна и остави халбата на масата.
— Стар номер в някои долнопробни ханове на Кралството. В големи дози отварата от блатна тръстика може да е вредна за здравето, но в малки само възбужда жаждата. Смесиш ли я с нискокачествен ейл, клиентите ще се наливат, сякаш е най-добра реколта.