— Може ли да убие човек? — попита Оуин.
— Не. Но има много безвкусни отрови, които могат да свършат тази работа.
Джеймс повика с пръст младежа и го попита:
— Как се казваш?
— Джейсън — отвърна той. Не спираше да трепери. — Какво ще правите с мен?
— Нищо, защо?
— Защото аз ги обслужвах, господарю. Ханджията винаги казва, че който обслужва клиентите, той носи отговорност за тях.
— И така да е, сигурно не си знаел, че бирата е отровена, нали? — попита Джеймс.
— Не, но усещах че нещо не е наред, а не казах никому.
— И кое не беше наред? — попита заинтригувано Джеймс.
— Мъжете, които докараха ейла. Обикновено го купуваме от склада в едно близко селце, казва се Шлеп. Каруцарите, които го докараха този път, не ми бяха познати.
— Имаше ли нещо, което да ти се стори странно?
Ами… — Младежът се загледа в тавана. — Бяха мургави като кешийци и говорът им беше по-различен. Освен това изглеждаха неспокойни, но не казаха нищо. Единият имаше медальон, показа се изпод наметалото му, докато подаваше бъчонката.
— Какво представляваше медальонът?
— На него май имаше птица.
Джеймс погледна многозначително Горат и Оуин.
— Нещо друго?
— Казаха ми да забравя, че въобще съм ги виждал — отвърна Джейсън. — Освен това миришеха странно, като моряците от Силдън, които понякога идват насам — на слънце, платно и цветя.
Горат и Оуин започнаха да оглеждат стаите, а Джеймс излезе навън. Граф Ричард стоеше точно там, където го бе оставил преди малко. Шокът от убийството, изглежда, го бе лишил от способност за действие. Джеймс бе виждал и друг път подобна реакция при хора, непривикнали да се срещат със смъртта. Изтича при графа и го попита:
— Милорд, какво смятате да предприемете?
— Да предприема? — Графът го погледна стреснато.
Джеймс посочи тълпата.
— Трябва да им кажете нещо. Нека ги разпръснат, преди положението да е станало неудържимо. А после да се погрижат за телата на войниците.
— Да — каза графът. — Точно така. — И се покатери на шадравана, където можеха да го видят всички. — Граждани на Ромней — извика графът, повъзвърнал самообладанието си, тъй като ако не друго, поне имаше опит в това да разговаря с гражданството. — Вървете си по домовете! Запазете спокойствие. Черно убийство е било извършено тази нощ, но виновните за това ще бъдат наказани. — Той скочи от парапета на шадравана и даде знак на един от помощниците си. — До пет минути да ми доведете представители на лодкарите и железарите. Проклятие! — обърна се графът към Джеймс. — Ще пратя вест до Чим за още войници. Ги няма да остане никак доволен, когато научи, че кралските копиеносци са били изтровени.
— Нито пък кралят — допълни Джеймс. Забеляза, че лицето на графа потъмня при споменаването на крал Луам, и предложи: — Аз и спътниците ми ще ви помогнем с каквото можем.
— Скуайър, най-доброто, което можете да направите сега, е да откриете кой стои зад тази работа.
— Вече зная кой — заяви Джеймс. И разказа на графа и помощниците му за блатната тръстика и за двамата непознати, вероятно дошли от Силдън.
— Нощни ястреби! — прошепна графът, за да не го чуе някой от тълпата. — По дяволите! Предпочитах зад тази работа да стои Деймън Рийвс или Арли Стоманената душа.
— Защо някой от тях? — попита Джеймс.
— Защото тогава мога да ги обеся и да приключа с този въпрос. Рийвс ръководи лодкарите, а Арли е глава на местната железарска гилдия. Те са в центъра на този конфликт. — Той посочи двама мъже, които се приближаваха, и когато застанаха пред тях, каза: — Предайте на хората си, че ми дойде до гуша от насилието в Ромней. Ще държа лично отговорни ръководителите на двете гилдии, ако продължите да нарушавате закона и реда. При следващата проява на насилие ще наредя да ги обесят един до друг на градската порта. Вървете и да не съм ви видял повече!
— Но Арли Стоманената душа е в Шлеп! — опита се да възрази единият от мъжете.
— Тогава иди до Шлеп и му кажи!
— Милорд, оставете това на мен — предложи Джеймс.
Двамата мъже се спогледаха, сякаш се питаха кой е той. След като не получиха отговор, се обърнаха и си тръгнаха.
— Дали ще ви послушат? — попита Джеймс, след като се отдалечиха.
— Вероятно не, но се надявам да се поуспокоят, докато пристигне следващият отряд. — Графът изгледа Джеймс. — Защо искаш да отидеш до Шлеп?
— Защото оттам е пристигнала отровата. Пък и след това смятам да продължа за Силдън.
— Тогава предай на Арли и Майкъл Уейландър, че ги очаквам тук до два дни, заедно с Рийвс и другите водачи на местни фракции, и че ако не дойдат, ще ги смятам отговорни за убийството. Тогава лично ще издам заповед за изпълнение на присъдата. Ако се появят, ще ги затворя в една стая и никой от двамата няма да може да я напусне, преди да са уредили противоречията си. Не ме интересува дали ще трябва да пикаят на пода, или да умрат от глад, но докато не приключат с въпроса, няма да видят бял ден.