Убеден в решимостта на графа да сложи край на конфликта, Джеймс каза:
— Милорд, до един час ще напусна града със спътниците си. — Той се поклони и се върна в хана, където двама работници помагаха на Джейсън да пренесе телата на отровените войници до каруцата, за да бъдат откарани за кремиране. Оуин махна на Джеймс и той го попита:
— Откри ли нещо интересно?
Само това — отвърна Оуин и му подаде два предмета. Единият беше малка сребърна брошка, която изобразяваше паяк.
— Какво е това? — попита Джеймс.
— Погледни отдолу — посъветва го Горат.
Джеймс обърна брошката. Коремчето на паяка бе прорязано от широк канал, натъпкан с меко вещество. Джеймс приближи паяка до лицето си и го подуши.
— Сребротрън! — възкликна той.
— Сигурен ли си? — попита Оуин.
— Повярвай ми, мога да позная тази миризма при всякакви условия.
— Такива предмети ползват наемните убийци — обясни Горат.
Достатъчно е преди употреба да прокараш острието на кинжала през канала и после всяко одраскване ще е смъртоносно за противника.
— А другото? — попита Джеймс.
Оуин показа една медна тръба със стъкълца на двата края.
— Далекоглед? — попита Джеймс.
— Само погледни вътре — посъветва го Оуин.
Джеймс взе тръбичката и я долепи до окото си. Гледката през нея бе съвсем различна. Стъклото променяше цветовете й той изведнъж забеляза менящи се фигури по дрехите на спътниците си и околните стени.
— Какво пък е това? — попита, след като свали тръбата.
— Някаква магия — обясни Оуин. — Ще трябва да я изследвам по-внимателно, но мисля, че ти позволява да видиш неща, които не се виждат с просто око — ако са скрити с вълшебство.
Джеймс огледа още веднъж двата предмета. Щеше му се да разполага с по-насочващи улики, но за начало и тези щяха да свършат работа.
Глава 8
Тайни
Тъмни фигури се прокрадваха сред вечерните сенки. Джеймс ги посочи и Оуин попита:
— Какво има?
— Виждам ги — прошепна Горат.
От обед препускаха все на юг, като изстискваха от конете всичко, на което бяха способни, за да стигнат час по-скоро до Шлеп и да предадат ултиматума на графа. По залез-слънце изкачиха един хълм и зърнаха селцето в далечината. На север от него група въоръжени мъже се приближаваше към крайните къщи.
Горат пришпори коня си и извади сабята. Джеймс и Оуин го последваха и тримата препуснаха да пресекат пътя на въоръжените мъже. Джеймс крещеше с цяло гърло:
— Тревога! Нашественици от север!
След този вик имаше две възможности — или селяните щяха да наизлязат, въоръжени кой с каквото може, за да отбият атаката, или да залостят още по-здраво вратите и прозорците. На запад досега на улицата щяха да са изскочили десетки мъже, за да посрещнат нападателите. Тук, в относително спокойния Изток, Джеймс не беше сигурен каква ще е реакцията.
Докато препускаха покрай първата къща, той забеляза любопитно лице да надзърта от прозореца и пак извика:
— Нашественици в селото! На оръжие!
Мъжът хлопна кепенците и Джеймс предположи, че е изтичал да залости вратата.
Горат вече бе скочил от коня и се нахвърли върху първия противник. Джеймс реши, че ще е добре да отдели някой свободен следобед, за да обучи тъмния елф да се бие на кон.
Оуин, от друга страна, бе придобил солиден опит в употребата на своя тежък жезъл и го размахваше умело, като раздаваше удари наляво и надясно.
Само след минута нападателите бяха принудени да побегнат към близката гора. Джеймс забеляза, че Горат се готви да ги последва, и му извика да спре.
— Скоро ще се стъмни — обясни той. — Едва ли искаш да се озовеш сам в гора, която гъмжи от Нощни ястреби.
— Съгласен — отвърна лаконично Горат и се върна да си потърси коня.
Джеймс се приближи до къщата, която бе предполагаемата цел на нападението, скочи от седлото и потропа на вратата.
— Отворете, в името на краля!
Някой надникна през тесния процеп. Вратата се отвори и на прага застана Майкъл Уейландър.
— Скуайър? — възкликна той. — Какъв беше този шум?
— Току-що прогонихме банда Нощни ястреби — отвърна Джеймс.
— Нощни ястреби? — попита с пребледняло лице Уейландър. Коленете му се разтрепериха и той се подпря на дръжката. — В какво съм се забъркал?