— Точно това искам да разбера — каза Джеймс.
Горат и Оуин завързаха конете си до неговия. Междувременно Уейландър отвори вратата и ги покани да влязат. Къщата не се отличаваше с богата подредба, но бе чиста и уютна. Имаше три стаи, спалня и кухня. Уейландър се отпусна на един стол, а Джеймс седна срещу него и каза:
— Майкъл, някой много държи да ти види сметката. Кой може да е?
Уейландър бе втренчил поглед в стената. После едва промълви:
— Аз съм обречен.
— Не бързай толкова — успокои го Джеймс. — Аз представлявам принц Арута и макар очевидно да си подразнил някои доста влиятелни хора, принцът на Крондор все още е най-могъщият човек в тази страна след краля. Ако ни сътрудничиш, ще уредя да си под негова протекция.
Уейландър помълча още известно време, после промърмори:
— Този път загазих яко. Готов съм на всичко, за да се измъкна от тази каша.
— Ами тогава, можеш да започнеш, като ми обясниш по-подробно какво представлява „тази каша“ — предложи Джеймс.
— Преди около година при мен дойдоха един хора от Силдън — заразказва Уейландър. — Беше им хрумнала една идея и аз запознах с нея Арли Стоманената душа.
— И каква беше тази идея?
— Да се постави под контрол цялата търговия по реката — от Силдън чак до малките селца в планината.
— Как смятаха да го постигнат? — попита Джеймс.
— Казаха, че имат връзки сред лодкарите, които им съобщили, че гилдията възнамерява да вдигне цените за превоз по реката.
— Значи гилдията е искала да вдигне цените?
— Точно така. Обикновено избягват да го правят, защото тогава търговците се ориентират към керваните, за да пращат стоките си на север, към Кралския друм.
— Но ако положението по пътищата е неспокойно, търговците ще се принудят да използват речния транспорт — сети се Джеймс. — И пак ще опрат до лодкарите.
— Да — потвърди Уейландър. — И значи тези хора заявиха, че ще се погрижат лодкарите да останат без конкуренция. После ние двамата с Арли трябваше да организираме другите гилдии в Ромней и околните селца да се съюзят срещу Гилдията на лодкарите. Когато ситуацията се влошеше достатъчно, кралят щеше да обяви военно положение и да постави лодкарската гилдия извън закона.
— И какво значение, ако междувременно пострадат невинни хорица, нали? — подметна сухо Оуин.
— Уейландър — заговори Джеймс, — какво те кара смяташ, че лодкарската гилдия ще бъде поставена извън закона, ако кралят обяви военно положение?
— Защото възнамерявахме да убием Деймън Рийвс — водача на Гилдията на лодкарите. — Той сведе глава, засрамен от признанието. — Не исках да стане така, но по времето, когато ми разкриха тази част от плана, вече бях затънал дълбоко. Обещаха, че ще го нагласят, сякаш са го направили Нощните ястреби — за да не падне вината върху нас. После им хрумна още по-добра идея — да заприлича на вътрешно боричкане за власт в гилдията, за да предизвикат противоречия в организацията. Познавам Деймън от години, с него сме стари приятели, но нищо не можех да направя.
Джеймс погледна Горат и Оуин и после попита:
— Чия бе идеята да стоварите вината върху Нощните ястреби?
— На онези от Силдън — отвърна Уейландър. — Защо?
— Просто ми се стори позната.
Оуин се сети, че Джеймс говори за самозваните Нощни ястреби в каналите под Крондор, и му кимна в знак, че е на същото мнение.
— Какво искате от мен? — попита Уейландър.
— Намери Арли, върни се в Ромней, съберете се с лодкарите и се спогодете. Ако не го направиш, графът се закани да ви обеси и двамата с Рийвс и да ви намери достойни заместници.
— Графът никога не е прибягвал до заплахи. Защо го прави сега? — попита Уейландър.
— Защото тази нощ някой е отровил петдесетима кралски копиеносци — отвърна Джеймс.
Уейландър се ококори и лицето му стана пепелявосиво.
— Петдесетима копиеносци! Богове на милосърдието! — Той се подпря на масата. — Кой може да направи подобно нещо?
— Много е възможно да сте подразнили истинските Нощни ястреби — подметна Джеймс. — По всичко изглежда, че хич не им се нрави, дето ги накисват за деяния, за които не са отговорни. Не зная за какви умници се смятате, но един тип с прозвище Гадника ви е направил на истински глупаци. Той се опитва да изложи Шегаджиите в Крондор и явно крайната му цел е да сложи ръка върху пристанищата във всички източни градове. Хората му не са ви помагали, само са подготвяли ситуацията така, че да вземат нещата в свои ръце, след като се изтощите в междуособни борби. Не бих се изненадал, ако тъкмо агенти на Гадника са подхвърлили информация на Нощните ястреби, че възнамерявате да стоварите върху тях вината за убийството на Рийвс.