— Какво да направя, когато се срещна е графа?
— Съветвам те да го помолиш за снизхождение — рече Оуин. Джеймс кимна.
— Двамата с Арли имате да отговаряте за много неща — заради вас загинаха невинни хора. Но ако помогнете на графа да възстанови реда и да разкрие истинския извършител на злодеянието, обещавам да измоля от него милост за двама ви.
— Дали да не избягам? — колебаеше се Уейландър.
— Няма да стигнеш до Силдън — отвърна Джеймс. — Ще те погнат като хрътки дивеч, където и да се скриеш.
— Имам връзки в Кеш — заяви Уейландър. — Ако стигна до Кучешка глава, мога да се присъединя към някой от керваните, дето прехвърлят Планините на спокойствието.
— Не предприемай нищо прибързано — посъветва го Джеймс. — С моите приятели сме замислили един план и ако се осъществи, скоро Нощните ястреби няма да ни създават повече проблеми. Съветвам те да се срещнеш с графа, а после да си седиш кротко. Аз ще ти пратя вест, когато всичко се разреши.
— А онези хора от Силдън?
— Те също могат да ни създадат неприятности.
— Познавам ги само по лице и по малките имена: Джейкъб, Линей и Франклин. Може това въобще да не са им истинските имена.
— Напълно възможно — съгласи се Джеймс, извади сребърния паяк и далекогледа от чантата си и ги показа на Уейландър.
— Тези неща да ти говорят нещо?
— Паякът е мой — от един търговец, казва се Абук. Той пътува постоянно между нашия район и Малаково средище и пътем се отбива в Силдън. За последен път го видях там, та нищо чудно сега да е на път към нас. Кара зелен фургон, а името му е изписано отстрани с яркочервени букви.
— Трудно е да не го забележиш — съгласи се Оуин.
— Открихме този паяк сутринта между труповете на убитите войници — обясни навъсено Джеймс.
— Значи едва ли е същият! — заяви изплашено Уейландър.
— Защо? — попита Джеймс.
— Купих го от Абук и го дадох на лъжливите Нощни ястреби, които бяха пратени да убият Деймън Рийвс.
— Нищо чудно да не е само един — съгласи се Джеймс, — но ще трябва да откриеш начин да докажеш невинността си.
Уейландър взе паяка и го разгледа внимателно.
— Вижте! — Той посочи канала с отровата. — Не зная какво е това. В моя имаше отрова от кучешко грозде.
— Трудно се намира сребротрън на юг — каза хладно Горат.
— Но не е невъзможно — отсече Джеймс. — И все пак, склонен съм да ти повярвам. А какво ще кажеш за далекогледа?
— За него не знам нищо — отвърна Уейландър. — Прилича на дрънкулките, с които търгува Абук.
— Майкъл, иди при графа — каза Джеймс. — Двамата с Арли трябва да сте при него до утре преди залез-слънце — ако искате да си запазите главите. Ние ще останем в странноприемницата до зори, после потегляме на юг.
— Ще дойда с вас до къщата на Арли — каза Уейландър. — А утре ще се видим при графа. Къде на юг отивате?
— Първо в Силдън да намерим Абук и тримата, които спомена ти. Ако имаме късмет, до няколко дни ще уредим тази бъркотия.
Уейландър не каза нищо и Джеймс знаеше защо. Дори Нощните ястреби и хората на Гадника да изчезнеха яко дим, пак оставаха престъпления, за които трябваше да плаща. Ала даже годините, прекарани в тъмница, бяха по-приемливи от смъртта. От тъмницата поне имаш шанс да избягаш.
Последната мисъл го накара да се усмихне.
Когато наближиха Силдън, забавиха ход. От запад към града препускаше група конници.
— Не знаем дали не търсят нас — рече Джеймс. — Зная, че винаги предпочиташ да нападнем, Горат, но нека да изчакаме и да видим имат ли лоши намерения, или са случайни пътници.
Горат само кимна. Конниците минаха по моста през река Ром и се изгубиха от погледите им.
Самият град бе построен на хълм, в който се врязваше морският залив, и затова не се нуждаеше от защитна стена. Няколко рибарски селца бяха пръснати на запад по крайбрежието.
Влязоха през северните порти. Двамата стражи ги изпроводиха с лениви погледи. Джеймс се обърна към Оуин и попита:
— Тук имаш ли приятели, или роднини?
— Не, доколкото ми е известно — отвърна младежът.
Джеймс се засмя.
Силдън бе свърталище на контрабандисти и не беше град, който би привлякъл вниманието на хора с положение в обществото. По-голямата част от стоките, които отиваха нагоре по реката, се разтоварваха в Чим, който — заради удобното си пристанище и складовете — бе един от тукашните търговски центрове. Към Силдън се отправяха онези, които по една или друга причина искаха да избегнат срещата с кралските митнически служители. Тъкмо затова градът от години бе във фокуса на интересите на различни престъпни организации, като крондорските Шегаджии, кешийските търговци на дрога и риланонските разбойници, които бяха в съюз с местните крадци. Тази постоянна борба бе превърнала Силдън в нещо като открит град в Източните владения на Кралството.