— И откъде идваш?
— От Шлеп. Но преди това бях в Ромней.
— Значи хората, които търсиш, са забъркани в някоя история, която е станала в Ромней, така ли?
— Точно така. Но преди да обсъдим този въпрос, бих искал да разбера цената.
— В такъв случай, млади приятелю, двамата с теб сме в нещо като задънена улица. За да ти кажа от какво се нуждая, ще трябва да разкрия всичко, а както казват хората: „бръкнеш ли за петаче, все ще извадиш и жълтица“.
— Обиждаш ме, Йофтаз. Какво да направя, за да спечеля доверието ти?
— Кажи ми защо търсиш тези хора.
— Търся ги, защото са брънка във веригата. Те могат да ме отведат при някой друг — някой, с когото искам да си поговоря сериозно. Този тип е замесен в предателство и убийство и аз съм твърдо решен да го предам на палача, или сам да го промуша — както се случи.
— Значи ти си от хората на краля, така ли?
— Не точно, но в известен смисъл.
— В такъв случай, закълни се пред Банат, че няма да ме издадеш, и смятай, че сделката е сключена.
— Защо точно пред бога на крадците? — попита ухилено Джеймс.
— Че кой ще е по-подходящ? За двама крадци като мен и теб.
— Добре, нека да е пред Банат — съгласи се Джеймс. — Какво искаш от мен?
— От теб, приятелю, искам да откраднеш едно нещо от най-опасния човек в Силдън. Ако успееш да го направиш, обещавам да ти помогна да намериш хората, които търсиш. Стига да оцелееш, разбира се.
— Аз — да крада? — ококори се Джеймс. — Какво те кара да мислиш, че ще крада, и то за теб?
— Живял съм достатъчно на този свят, за да позная откъде се вземат яйцата, млади човече. Щом си готов да се закълнеш пред Банат, значи си ходил по кривите пътеки.
Джеймс въздъхна.
— Не мога да го отрека. Пък и току-що се заклех.
— Хубаво. На въпроса тогава. Съвсем наблизо има една къща и в нея живее Джейкъб Ишандор.
— Кешиец?
— Тук живеят много кешийци. — Мъжът се тупна по гърдите. — Какъвто съм и аз. Но този човек и други като него дойдоха в Силдън наскоро — преди по-малко от две години. Всички работят за едного, който е като паяк — стои в центъра на мрежата, дето я е заплел, и чака да усети някакво трептене от плячката.
— Да не говориш за Гадника? — попита Джеймс.
Йофтаз кимна едва забележимо.
— Зная, че законът по нашия край никога не е бил силен, но поне имаше някакъв ред. Но откакто се появиха хората на Гадника — Джейкъб и още двама, Линей и Франклин — започнаха кръвопролития и жестокости, каквито не е имало никога.
— А какво правят местните крадци, тези, дето имат връзка с Риланон или Крондор?
— А, всички си отидоха — освен мен. Някои избягаха, други… изчезнаха. Тези, които останаха, сега работят за Гадника. Засега са ме оставили на мира, сигурно защото съм кешиец и ме смятат за един от техните. Такива като мен в Силдън са единици, но вече не смеем да правим нищо, освен онова, дето преди ни беше за параван — както аз с тази кръчма. Да знаеш обаче, че ако плановете на тези типове се провалят, мнозина ще се върнат и ще си поискат онова, дето им е принадлежало.
Джеймс се почеса замислено по брадата.
— Преди да се съглася, искам да ти покажа нещо. — Той извади сребърния паяк. — Това да ти е познато?
— Виждал съм такива — призна Йофтаз. — Но рядко. Изработва ги един ковач в едно селце под Планините на спокойствието. — Той взе паяка й го разгледа внимателно. — Попадали са ми и копия, но този е оригинален. Не всеки го бива да работи тъй фино със среброто.
— И какви хора купуват подобни дрънкулки?
Йофтаз се засмя.
— Нощни птички, какви. Опасни игрички играеш, приятелю. Ти май си човекът, когото търся.
— Кажи тогава, на кого си продал този?
— Мога и много повече неща да ти кажа. Но не и докато не приключим със сделката.
— Казвай тогава какво точно искаш.
— Човекът, за когото ти говорех, Джейкъб Ишандор, е предводител на онези, които наскоро пристигнаха от Кеш. Та той има една торбичка — Йофтаз разтвори ръце, за да покаже колко е голяма, — в която държи достатъчно средства, за да финансира дейността си за цяла година.
— И ти искаш да открадна торбичката?
Йофтаз кимна.
— Струва ми се, че подобна задача е и по твоите сили — отбеляза Джеймс.
— Може би. Но независимо дали ще успея, или ще се проваля, ще трябва да продължа да живея тук, в Силдън. Ако ти се провалиш, това няма да повлияе на благосъстоянието ми.
— Разбирам. Какво има в торбичката?
— Сърцето на радостта — рече Йофтаз.
Джеймс затвори очи. Радостта бе често използвана дрога в бедняшките квартали в повечето кешийски градове, понякога се появяваше и в Крондор, както и в пристанищните градове на Кралството. Малко количество, погълнато с вино или вода, можеше да предизвика еуфория в продължение на цяла нощ. По-голяма доза бе в състояние да подсигури на клиента доста щастливи мигове за дни наред, но преминеше ли се границата, можеше да доведе до безсъзнание.