Сърцето на радостта бе друго нещо — силно пречистен екстракт от дрогата, с цел да бъде пренасян по-лесно. При продажба се смесваше с друг, напълно безвреден прах, като захар например, или всичко, което бе в състояние да се разтваря. Цената му обаче надвишаваше хиляда пъти цената на обикновената Радост.
— Торбичка с подобни размери ще струва…
— Достатъчно, за да се наложи Джейкъб да побегне презглава, когато Гадника открие, че е изчезнала, и го заподозре в измама — също както и Линей и Франклин.
— И ще остане празно място — допълни Джеймс, — на което ще се появиш ти, за да започнеш собствена търговия без конкуренция. При това ще разполагаш с достатъчно количество висококачествена стока и никой няма да те пита откъде я имаш, защото на пазара ще се е възцарил глад.
— Нещо такова — кимна с усмивка Йофтаз.
— Значи, ако аз докопам тая торба, ти ще прогониш агентите на Гадника от града и същевременно ще натрупаш цяло състояние?
— Стига всичко да мине според плана.
— Ще се върна за малко при моите приятели — каза Джеймс. — Когато си готов да ми кажеш къде трябва да отида, дай ми знак.
— Обикновено затваряме след полунощ. Почакай, докато свърша, после ще се погрижа и за вас.
Когато Джеймс се върна на масата, Оуин го попита:
— Е, какво откри?
— Че нищо на тоя свят не се дава безплатно — отвърна Джеймс, — облегна се на стената и се приготви за дълго и търпеливо чакане.
На пръв поглед къщата изглеждаше безлюдна. Горат бе останал на пост отвън, за да следи дали някой няма да се зададе откъм пристанището. Оуин стоеше от другата страна на улицата и следеше движението към центъра на града. И двамата се съгласиха да помагат, но — изразиха съмнение от смисъла на подобно начинание.
Джеймс първо огледа вратата за тайни знаци или сигнална уредба. Не откри нищо. Ключалката изглеждаше проста, но преди да започне, той по навик плъзна пръст в цепнатината между вратата и рамката. За своя изненада напипа една дъсчица, която потъваше при натиск. Когато я натисна, зад нея нещо изтрака. Той натисна по-силно — и се отвори малка ниша, в която бе скрит ключът.
Докато го измъкваше, Джеймс едва сдържа смеха си. Това бе стар, отдавна забравен номер, който служеше за две неща — притежателят на ключа не се безпокоеше, че може да го изгуби, дори ако се наложи да излезе много бързо, а и в отсъствието на собственика вътре можеха да влизат други, посветени в тайната. Друг на негово място никога не би се досетил да го потърси, но в подобни ситуации Джеймс бе свикнал да се доверява по-скоро на усета си, отколкото на привидното.
Все още коленичил, той отключи вратата и я побутна, готов за всякакви изненади. Стоеше навел глава, за да избегне някоя пусната от скрит механизъм стрела.
Вратата се отвори безшумно. Нямаше устройство със заредена стрела, нито друга дебнеща заплаха. Той прекрачи прага и затвори вратата. След това се зае да претърсва една по една стаите. Човек никога не знае къде хората може да са скрили ценностите си, но и тук той се осланяше на опита си и на стандартното им мислене. В конкретния случай обаче предполагаше, че собственикът на жилището няма да постъпва като „обикновените хора“ и ще направи нещо непредсказуемо. Ето защо се зае да тършува на нетипични за скривалища места.
Първата стая бе скромно мебелирана. Маса, неголям гардероб с дрехи и легло. Врата към задния двор, огнище, до което бяха подредени гърнета с някакви изсушени подправки, и още една врата, която водеше към малката кухня.
Изведнъж Джеймс спря. Изсушени подправки? Той се приближи, за да ги разгледа по-внимателно. Позна ги веднага — не помнеше точното име, но точно такива се беше опитвала да отглежда в своята градина в Крондор принцеса Анита. Оплакваше се, че не проявявали охота да растат в почва, богата на соли, и че се нуждаели от повечко слънце.
Интересно, запита се Джеймс, защо му е на един главатар на разбойници в престъпно свърталище като Силдън, да отглежда и суши растения? Прегледа съдържанието на гърнетата. Вниманието му привлече последното отдясно. Беше по-леко от останалите. Джеймс бръкна вътре, извади растението заедно с пръстта и корените — отдолу, както и очакваше, имаше торбичка. Той развърза шнура, с който бе пристегната. На бледата светлина от прозореца видя някакъв жълтеникав прах.
Завърза торбичката и тръгна към вратата. Огледа се пътем, колкото да установи, че не е докосвал или местил нищо. Промуши се през вратата и я затвори. Заключи я и върна ключа в тайника, като задейства отново клопката, която вероятно дебнеше от другата страни всеки, който би се опитал да влезе с взлом.