Без да се оглежда, даде знак на другарите си да го последват и се върнаха в кръчмата. Когато наближаваха вратата, оставена отворена заради тях от Йофтаз, Джеймс усети, че го завладява странно вълнение. Колкото и високо да се издигаше на кралска служба, някаква част от него жадуваше за онова, с което някога се занимаваше Джими Ръчицата.
Предаде торбичката на Йофтаз и каза:
— Ред ти е да изпълниш твоята част от сделката.
Йофтаз се полюбува няколко минути на съдържанието на торбичката, после я скри зад тезгяха.
— За да откриеш притежателя на този паяк, трябва първо да намериш търговеца Абук. За последните две години му продадох общо четири такива.
Джеймс извади далекогледа.
— А за това какво ще кажеш?
Йофтаз разгледа тръбата и долепи окуляра до окото си.
— Това е опасно нещо, приятелю — рече той, докато разглеждаше стаята през тръбата.
— Защо?
— Защото разкрива тайни, заради които си заслужава да убиеш, или да бъдеш убит. — Той върна далекогледа на Джеймс. — Чувал съм за подобни предмети. На външен вид не са нищо особено, ала могат да се окажат безценни. Чрез тях повдигаш булото на илюзията, виждаш клопки и тайници. Казват, че генералите имали такива, за да виждат през мъглата и дима на бойното поле.
— А знаеш ли кой може да ги продава?
— Отново предполагам, че е Абук. Ако си намерил тази вещ близо до паяка, значи двата предмета са принадлежали на един и същи човек.
— В такъв случай, мой нови приятелю, ще ни е нужна стая за през нощта, а утре ще идем да потърсим този Абук.
Стиснаха си ръцете и Йофтаз каза:
— Ти служиш добре на своя крал, защото не само преследваш Нощните ястреби, извършители на злокобни убийства по късни доби, но също така отърва Силдън от онази напаст Гадника. Джейкъб и помощниците му ще хванат първия кораб за далечни земи, стигне ли вестта за случилото се до техните началници. Сега първо ще ви отведа в стаята, а сетне ще намеря някой разпространител на слухове, който да пусне новината, че трима кешийци, живеещи от известно време в Силдън, току-що са продали голямо количество от Сърцето на радостта на контрабандист, тръгнал за островното кралство Ролдем.
Йофтаз ги отведе в стаята, пожела им лека нощ и каза, че най-вероятно ще срещнат Абук на пътя между Силдън и Литън, тъй като го очаквали да се върне до няколко дни.
Джеймс се просна на леглото и почти веднага заспа, поуспокоен от мисълта, че са напреднали в разрешаването на загадката.
Глава 9
Заподозрян
Мулетата трополяха по каменистия път.
Фургонът, който се показа иззад завоя, наистина не можеше да бъде сбъркан с друг. Беше яркозелен, а отстрани с червени букви бе изписано:
Кочияшът бе едър широкоплещест мъж с пламтящо червена коса и дълга брада, която се спускаше чак до колана му. Ако джуджетата можеха да растат до два метра, сигурно щяха да изглеждат точно така, помисли си Джеймс, когато спряха край фургона.
— Ти ли си търговецът Абук? — попита той високо.
Кочияшът опъна юздите на конете.
— Пише го отстрани на фургона, странниче, освен ако не можеш да четеш. Аз съм Абук.
— Кой знае, може и да си го откраднал — подхвърли намръщено Джеймс.
— Така е, а също да си острижа главата и да си подрежа брадата, за да се престоря на друг, но не съм го сторил. — Той огледа тримата конници. — Какво искате от мен?
— Малко информация.
— Доставката на информация също е доходен занаят — отбеляза многозначително Абук.
Джеймс побутна коня и се приближи към капрата, извади от джоба си сребърния паяк и го подаде на търговеца.
— Помниш ли на кого си продал това нещо?
— Не точно — отвърна Абук. — Бих могъл да си спомня за сумата от сто златни соверена.
Джеймс се засмя, но в усмивката му се долавяше нескрита заплаха.
— Ако настояваш, мога да ти уредя среща с кралския инквизитор във връзка със съучастието ти в смъртта на петдесетима кралски копиеносци.
— Какво? — подскочи уплашено Абук. — Петдесетима кралски копиеносци са били убити?
— В Ромней — добави Оуин.
Търговецът помълча за миг — преценяваше шансовете си за печалба и опасностите, които криеше тази игра. Накрая рече:
— Нямам никаква вина за случилото се, аз само продавам стоки, които не са забранени от закона. — Върна паяка на Джеймс. — Този е един от двата, които продадох на север. Друга, по-лоша имитация взе един човек, Майкъл Уейландър, в градчето Шлеп. Той е доста известна фигура в Ромней. Последния продадох на някакъв непознат, който със сигурност бе дошъл от север.