Джеймс му показа далекогледа.
— Какво ще кажеш за това?
— Още едно доказателство, че човекът, когото търсите, е същият, когото ви описах. Той купи и двете неща в кръчмата „Кралска глъчка“ в Малаково средище. Можете да попитате за него съдържателя, тъй като очевидно го познаваше. Доколкото чух, бил прочут играч на шах.
— Щом си го срещнал в Малаково средище, по какво реши, че е от север?
— Защото чух съдържателя да го пита дали ще се връща на север и мъжът потвърди, че ще се прибира у дома.
Джеймс не изглеждаше доволен от чутото.
— Трябва да се върнем в Малаково средище.
— Бих могъл да ви спестя пътуването срещу скромна сума — намеси се Абук.
— Колко скромна? — попита Джеймс.
— Десет златни соверена, не повече.
— Ще ти дам пет и обещавам да не те споменавам, когато разговарям с кралския инквизитор.
— Дадено — склони Абук.
Джеймс отброи парите и му ги подаде.
— Спомних си — рече Абук. — Мъжът със сигурност спомена град Кентингска треска.
Джеймс погледна Оуин и младежът кимна.
— Зная го. Това е на север от село Кавел, където живее чичо ми Корвалис.
Абук го погледна.
— Чичо ти да не е барон Корвалис?
— Да, той е — отвърна Оуин.
— Познавам го — рече Абук. — Ще прощаваш, че го казвам, но си пада по гадните шеги.
Оуин се захили.
— Никой, който го познава добре, не би възразил на тези думи.
— Приключихме ли? — обърна се Абук към Джеймс.
Младият скуайър кимна и фургонът бавно се отдалечи по пътя.
Когато Абук се изгуби зад завоя, Джеймс се обърна към Оуин.
— Какво ще предложиш? Към Малаково средище, или на север, за Кентингска треска?
— Кентингска треска е малко градче, има-няма десетина дюкянчета и кръчми. Обитават го предимно селяци и дребни занаятчии. Едва ли ще се затрудним да открием описания човек.
— Чудесно — каза Горат. — Защото времето ни е ограничено. Измина повече от месец, откакто напуснах родните места, и докато събираме сведения, силите на Делекан растат. Ако се забавим още малко, току-виж останем само безпомощни свидетели.
— Добре казано — рече Джеймс и обърна коня си. — Потегляме на север.
След няколко минути задминаха фургона на Абук, който им махна за сбогом, и продължиха по пътя.
До Ромней пътуваха без премеждия. В града спряха, за да сменят конете и да проверят как се развиват събитията.
Майкъл Уейландър, Деймън Рийвс и Арли Стоманената душа се бяха стреснали от заплахите на графа. Бяха се предали още на следващия ден и в момента бяха заключени в една от стаите на къщата му, където кипяха оживени пазарлъци, с цел да се сложи край на борбата между различните кланове.
На следващата сутрин Джеймс, Горат и Оуин потеглиха с отпочинали коне. Насочиха се право на север — по пътя, който се виеше между нивите по поречието на Ром. Градчетата и селцата, през които минаваха, бяха безлични и незапомнящи се с нищо и подобно на Шлеп, носеха скучни имена като Зелен хълм, Хобс, Такни, Пранкова канара и Обзорище. Препускаха с равномерно темпо, винаги нащрек за неприятности. На няколко пъти се разминаваха с групи въоръжени мъже, но никой не опита да ги спре, и така пристигнаха без премеждия, в село Кавел.
Преди селото имаше широк завой и мост, който прехвърляше една доста бурна река. Когато стигна средата на моста, Джеймс спря, погледна надолу и подметна:
— Ама че дълбок вир.
— По-дълбок е, отколкото изглежда — рече Оуин. — Не един глупак се е удавил тук, опитвайки се да го преплува. Това е приток на Ром. Спуска се ей от онази планина. — Той посочи на север. — Нека ти покажа нещо — добави и насочи коня встрани от пътя.
Поеха по тясна разкаляна пътека, на места обрасла с гъста трева и очевидно неизползвана отдавна. Горат обаче се наведе и разгледа внимателно земята.
— Тук има пресни следи. Някой е минавал съвсем скоро.
— Несъмнено — кимна Оуин. — Ей сега ще разберете защо. Свиха зад един гъст храсталак, зад който се издигаше невисок хълм, и спряха. Точно пред тях — от средата на стръмна скала, висока поне триста стъпки — се спускаше с тътнеж широк водопад. От двете му страни се издигаше стръмна клисура, покрита с гъста гора.
— Кавелов пролом — заяви Оуин.
— Какво е това? — попита Джеймс.
— Идва от името на притока. Така наричат и тунела под старата крепост.
Той махна към върха на скалата и Джеймс едва сега различи очертанията на кацналата отгоре постройка.
— Откъде знаеш?