— Ще бъдеш ли така добра да съобщиш на чичо Корвалис, че съм тук?
Жената кимна и тръгна навътре. След минута на нейно място се появи висок мъж, издокаран с плюшен халат, риза с везани ревери и твърде много пръстени.
— Племеннико — произнесе той доста хладно, — нямаше да е зле, ако ни беше предупредил за пристигането си. — Той хвърли неодобрителен поглед на Джеймс и Горат.
— Напълно си прав, чичо. Прощавай, че се изтърсихме неканени. Вече уредихме да отседнем в странноприемницата от другата страна на площада. Позволи ми да ти представя синьор Джеймс, скуайър в двора на принц Арута, и нашия спътник Горат. Господа, моят чичо, барон Корвалис от Кавел.
Щом чу да се споменава принцът на Крондор, баронът рязко промени държането си и лицето му видимо омекна. Той кимна на Джеймс и рече:
— Синьор. — След това изгледа Горат и тъй като не знаеше как да постъпи, каза: — Елфически вожде, добре дошли. — Махна с ръка и добави: — Бъдете така добри да ме последвате в гостната, а аз ще се разпоредя да ни поднесат вино. — Баронът даде знак на прислужницата. — Мири, бутилка вино и четири чаши.
Последваха барона в просторното помещение, навремето сигурно главната зала на странноприемницата, а сега разделено на няколко стаи. Два високи прозореца гледаха към селския площад. Баронът посочи три кресла, а той самият се настани в четвъртото.
— И така, синьор, какво ви води в нашето малко селце?
— Пратеник съм на принца — отвърна Джеймс. — Наскоро имаше размирици в Ромней и в процеса на тяхното разследване дочухме слухове, че Нощните ястреби са се завърнали в Кралството.
Като чу за Нощните ястреби, баронът едва не подскочи в креслото.
— Слухове ли! — извика той. — Какви ти слухове! Вече на три пъти се опитаха да ме убият. Пратих за това доклад на чимския херцог.
Джеймс се постара да си придаде загрижен вид.
— Именно заради това съм тук. Принцът е обезпокоен, също както и неговият брат, кралят… — Луам вероятно нямаше никаква представа за онова, което се случваше, но Джеймс отдавна бе забелязал, че името му притежава магичен ефект — който не можа да понесе мисълта, че са отправяни с нищо непровокирани заплахи срещу негови изтъкнати и верни поданици.
Щом чу и името на краля, баронът съвсем се успокои.
— Чудесно, тъкмо навреме.
— А сега ще ни разкажете ли каква е ситуацията? — попита Джеймс.
Баронът си пое дъх и заговори; лицето му се зачерви от гняв:
— Преди три години един от прислужниците ми загина при пожар, който избухна недалеч от изоставена винарска изба. По онова време реших, че става въпрос за трагичен инцидент, но сега вече съм убеден, че това е бил първият опит за покушение срещу мен. Година по-късно, докато бях на лов, на един от близките хълмове се появи конен отряд — ездачите бяха облечени в черно и държаха оръжия. Добре че една лисица подплаши хрътките ми и те се втурнаха срещу конниците, с което им попречиха да ме нападнат. В този ден изгубих най-добрата си хрътка. — Той даде знак на Мири, която тъкмо се бе появила на вратата, да поднесе вино на гостите. — Миналия месец стреляха по мен от прикритие. Стрелата прониза наметалото ми, ей тука. — Той им посочи. — Един лакът по-нагоре да бе минала и сега щях да съм труп.
Джеймс погледна Оуин, който кимна едва забележимо, че баронът не преувеличава.
Междувременно барон Корвалис продължаваше с разказа:
— Не смея да излизам от къщата, ходя само отсреща до странноприемницата, и то винаги заобиколен от личната си охрана. Дъщеря ми обаче не ще и да чуе за предпазливост — търчи нагоре-надолу из селото в компанията на някакъв съмнителен тип. На нейната възраст би трябвало да се среща с подходящи за положението й кандидати, а вместо това си е намерила един… отблъскващ субект, който я омайва с лъжите си.
Оуин се опитваше да запази сериозен вид, но очевидно нещо го забавляваше.
— И кой е този отблъскващ субект, чичо? — не се сдържа той.
— Някакъв търгаш! Юджийн би трябвало да излиза със синове на барони, графове, дори херцози, а не с обикновен търговец. Моят адвокат Мирон е влюбен до уши в нея и макар да е от по-ниско потекло, в жилите му тече и малко благородническа кръв. Може би щях да склоня, ако й поиска ръката, но тази несретница е изпълнена с някаква фанатична жажда за приключения и романтика, която би била обяснима, ако ми беше син, но е напълно неприемлива за една покорна дъщеря.
— Знаеш ли името на този агент на хаоса, чичо? — попита все така захилено Оуин.
— Навон дьо Сандау! — викна ядно баронът, сякаш ставаше дума за опасен престъпник. — Носи се в богаташки одежди и язди само отбрани коне. Хвали се наляво и надясно, че бил най-големият търговец в околията и снабдявал само благороднически семейства. Не зная с какво се занимава, но от време на време изчезва мистериозно за няколко дни, а после, като се върне, пак започва да се навърта около дъщеря ми.