Оуин сръбна от виното и попита:
— Чичо, къде е сега Юджийн?
— Сигурно хойка някъде навън и чака Навон да се върне.
Джеймс също опита от виното и после каза:
— Струва ми се, че поставяме гостоприемството ви на изпитание, бароне. — Надигна се и продължи: — Надявам се да проведем бързо разследване и да открием онзи, който заплашва мира на вашето селце.
— Благодаря ви, синьор — кимна баронът. — Оуин, предай поздрави на майка си и баща си, когато ги видиш. — Той се поклони на моредела, тъй като все още не знаеше как да се отнася към него. Едва когато стигнаха вратата, го чуха да добавя: — Оуин, ако все още сте в селцето идния шестък, за мен ще е удоволствие да вечеряме заедно. Доведи и приятелите си.
Вратата се затвори и Джеймс избухна в смях.
— Значи разполагаме с пет дни да си свършим работата и да потеглим, преди да се наложи чичо ти да осъществи поканата си.
— Чичо ми може да има труден характер и да е малко скръндза, но истината е, че е доста изплашен.
— Това си личеше дори за някой, който не принадлежи към вашата раса — потвърди Горат. — Но една мисъл не ми дава покой.
— Какво? — Джеймс повдигна вежди. — Само една ли?
— Сред многото други — поправи се Горат. — Ако Нощните ястреби наистина искат да му видят сметката, досега да са го направили. Хайде, да речем, че кучетата наистина са им осуетили нападението. Но да не уцелят от близко разстояние с лък — това ми изглежда невероятно.
— Склонен съм да се съглася — каза Джеймс.
Тъкмо бяха стигнали пред вратата на „Патешката глава“. В ранния следобед вътре нямаше много посетители. Съдържателят изтича да ги посрещне.
— Вие ли сте благородните господа, пристигнали да навестят нашия многоуважаван барон?
— Да — отвърна Джеймс.
— Аз съм Питър Сивия — представи се съдържателят и се поклони. — Имам честта да притежавам това заведение. Стаите ви вече са готови, на ваше разположение има прекрасни вина и пресен ейл.
— Ейл — поръча Горат. — Не обичам вино. Джеймс се разсмя.
— Не се учудвам — след като има възможността да опиташ от виното на барона.
Оуин кимна.
— Представям си какво щеше да ни пробута, ако не беше казал, че си придворен на принца.
— Придворен на принца на Крондор? — облещи се Питър Сивия. — Бъдете сигурен, синьор, че обслужването ви ще бъде на висота. Лично ще се погрижа за това. Придворен, за Бога!
Докато Питър се отдалечаваше, Джеймс му подвикна:
— И нещо за хапване, ако обичаш.
Настаниха се около масата и Оуин каза:
— Прощавайте, задето трябваше да изтърпите брътвежите на изкуфелия ми чичо. В сравнение с проблемите, които имаме да решаваме, неговите тревоги са направо смешни.
— Може и да си прав — рече замислено Джеймс. — Но подушвам някаква връзка. Не съм сигурен за какво точно става въпрос, но се питам, защо им е на Нощните ястреби да сплашват чичо ти, без да го убият?
— За да си кротува — подметна Горат.
В този момент Сивия се върна със запотени чаши ейл. Джеймс отпи от своята и кимна доволно.
— Чудесен е.
— Ейл от Сивите кули, господине, и винаги го сервираме изстуден.
— Да не ти карат лед от север?
— Не — отвърна Питър. — Недалеч оттук има една дълбока пещера, където държа бъчонките. Отворя ли някоя от тях, не се задържа дълго пълна.
Джеймс се усмихна.
— Сигурно, след като къщата на барона е отсреща. Вероятно често се отбива при теб.
Питър поклати глава.
— Почти не го виждам, да ви кажа правичката. Баронът рядко излиза от дома си и винаги е придружен от въоръжена охрана. — Той взе таблата и добави: — Ей сегичка ще ви поднесат нещо за хапване, господарю.
— Мъчи ме нещо, но не мога да определя какво точно — промърмори Джеймс, след като съдържателят се отдалечи.
— Свързано ли е с чичо ми?
— Да — кимна Джеймс. — Горат вече го каза: защо си правят труда да го сплашат, вместо да го премахнат… — Изведнъж очите му се разшириха. — Питър! — извика той.
— Да, господарю? — Съдържателят дотича чевръсто.
— Какво каза преди малко — че баронът рядко се отбивал насам?
— Точно това казах, господарю — идва рядко и винаги е придружен от войници.
— И кога започна това?
— Точно след първия опит за покушение на Нощните ястреби.
— Значи и ти знаеш за Нощните ястреби?
— Ами така говорят хората.
— Какво по-точно говорят?
— Че Гилдията на убийците има лагер нейде наблизо и е набелязала барона за жертва.