— Благодаря ти, Питър — каза Джеймс. — Извинявай за безпокойството.
— Защо го повика? — попита Оуин.
— Заради мисълта, дето не ми дава покой. Слушайте, Нощните ястреби не се опитват да убият барона. Целта им е да го накарат да си стои у дома.
— Защо? — попита Горат.
— За да не възстанови разрушената крепост.
— Че какво толкова ще спечелят от това? — попита Оуин. — Крепостта и без това е стара, няма да издържи дълго на обсада.
— Не смятам, че ги интересува крепостта. Според мен ги вълнува онова, което се крие отдолу.
Оуин ококори очи.
— Проломът?
— Нали каза, че съществува таен вход за пещерите, които пресичат планината, и че там долу са били складовете и оръжейната на стария замък? Сигурно долу може да се скрие цяла армия.
— Или гнездо Нощни ястреби — добави Горат.
— Но откъде са разбрали?
— Тунелите не са семейна тайна, нали?
— Не, навярно и други знаят за съществуването им, но да се намери входът е почти невъзможно.
— Оуин! — отекна женски глас.
Към тях бързаше висока стройна млада жена, облечена в доста непретенциозна рокля. Тя едва не повали Оуин, който стана да я посрещне, но попадна право в прегръдките й.
— Чакай, Юджийн! — изпъшка зачервеният Оуин, докато девойката го обсипваше с целувки.
Лицето й бе загоряло от слънцето, косата й — разчорлена от вятъра, а отзад по роклята й имаше полепнали сухи треви.
След като се насити да го целува, тя се отдръпна, без да го пуска, и го огледа от главата до петите.
— Станал си мъж, а какво подсмърчащо момченце беше! — И се засмя.
Оуин се изчерви и също се разсмя.
— Но ти хич не си се променила.
Тя го тласна обратно на стола и се настани в скута му.
— Разбира се, че съм се променила. Последния път, като се видяхме, още бях малко момиче, а сега съм вече жена.
Джеймс се захили. „Жената“, изглежда, току-що бе навършила осемнайсет и компенсираше зле прикритата си неувереност с енергично и властно поведение.
— Юджийн — обяви Оуин, — това са мои приятели. Джеймс и Горат.
Тя кимна подред и на двамата. След това отново се обърна към Оуин.
— Ходи ли при тате? Всъщност да де. Нали Тед ми каза, че си се появил.
— Каза ни, че ако останем тук до шестък, ще ни покани на вечеря.
— О, моля те, остани. Да се храня сама с тате е ужасна скука.
— Може и да не успея, Юджийн. Имаме важна работа.
— Че каква ще е тази работа? — попита тя нацупено. — Моят любим братовчед се появява изневиделица след дълго отсъствие и иска веднага да си тръгне?
— Е, не веднага… но сега служа на Короната.
— Ами? — ококори се тя. — Наистина?
— Така е — потвърди Джеймс.
— В такъв случай — заяви момичето — ще настоявам баща ми да ви покани по-рано. Няма да ви пусна да си тръгнете, преди да сте ни гостували.
— Баща ти ми се оплаква от теб — подметна Оуин. — Обезпокоен е от начина, по който си прекарваш свободното време.
Тя сбърчи нос, за да покаже колко я е грижа за мнението на баща й.
— Татко иска да седя по цял ден в оная мрачна къща и да чакам да се появи някой благородник да ми поиска ръката. Страх го е да не избягам с някого.
— Има ли конкретен човек предвид? — попита Оуин.
Тя взе халбата му, отпи малка глътка и я върна на мястото й.
— Има един Мирон, негов адвокат, местен е. Той е вдовец, дъщеричката му е много сладка, но той самият е…
— Скучен? — подсказа Джеймс.
— Не — предсказуем. Приятен човек е, но искам нещо различно.
— Като например? — попита Оуин.
— Казала ли съм, че има друг? — усмихна се тя.
— Баща ти ми каза.
— Навон дьо Сандау — засмя се Юджийн. — Баща ми се дразни от него.
— Защо? — попита Джеймс.
— Защото е търговец и не е от благородно потекло, докато Мирон е племенник по майчина линия на покойния силдънски граф.
— Но ти обичаш Навон — предположи Оуин.
Тя поклати глава и пак сбърчи носле.
— Не точно. Той е интересен и малко… странен.
— Странен? — попита Оуин. — В какво?
— Понякога ме гледа някак особено — когато смята, че не го гледам аз.
Оуин се засмя и я погъделичка.
— Това е защото ти изглеждаш странно.
Тя побутна игриво ръцете му встрани.
— Нали ти казах, че е интересен. Освен това е привлекателен и интелигентен, и казва, че е ходил навсякъде. Много е богат, което е причина баща ми да се въздържи да прати стражите да го напердашат. Ако не мога да се омъжа за благородник, тате ще се примири да взема някой богаташ.
— Да не искаш да кажеш, че ще се омъжиш за Навон?
— Вероятно не — отвърна тя и се надигна. — Той е прекалено напорист… и опасен.