— Опасен? — повтори Горат: обаждаше се за пръв път, откакто се бе появило момичето. — Познавам донякъде вашите обичаи и това определение ми се струва странно, ако става въпрос за ухажор.
Тя сви рамене и отвърна:
— О, не зная. Той е очарователен, но на моменти е чудноват. Обаче ме научи на много неща.
— Така ли? — попита Оуин с глас, в който се долавяше любопитство и неодобрение.
Тя го плесна по рамото.
— Не е това, за което си мислиш, лошо момче! Научи ме на неща като поезия и музика, както и да играя шах.
— Шах? — попита Оуин и погледна Джеймс.
— Да — кимна тя. — Той е най-добрият играч в Кентингска треска, вероятно дори в целия район. Често пътува до Малаково средище, за да се среща с най-силните шахматисти от Кралството в кръчмата „Кралска глъчка“. Играл е срещу благородници от Крондор и дори Велики Кеш! — В думите й се долавяше гордост.
— Хубаво — рече Джеймс. — Надявам се, че ще се запознаем с него.
— Елате в шестък на вечеря у чичо — произнесе пламенно девойката. — Той ще намине да ме види към края на седмицата.
После подскочи, завъртя се на токчета, изтича при вратата, дари ги с усмивка и излезе.
— Странни са… жените от вашата раса — замислено каза Горат.
— Тя е още млада — засмя се Джеймс. — Животът е пред нея. — Той поклати глава. — Скоро обаче ще разбере къде й се крие силата. Голяма чаровница ще бъде.
Оуин въздъхна и промърмори:
— Тя е единствената от тукашните ми роднини, на която държа.
Появи се Питър Сивия и започна да подрежда храната на масата.
— Братовчед ми Невил умря, когато бях съвсем малък — продължи Оуин. — Всъщност преди това сме се виждали само веднъж.
Питър го прекъсна:
— За Невил ли говорите? По думите ви, млади господине, съдя, че сте племенникът на барон Корвалис.
— Да — кимна Оуин. — Не съм го крил.
— Вие сте младият Оуин. Не ме помните, нали?
— Съжалявам, но не ви помня.
— Аз бях един от готвачите в къщата преди трагичния ден, когато умря младият господин Невил. Тогава трябва да сте били на шест или на седем, виждал съм ви само няколко пъти. Малко след това купих тази странноприемница, а вие повече не се вяснахте. Ще ви кажа нещо — от онзи случай старият барон вече не е същият. Много го промени мъката. А жена му, горкичката, направо се стопи и почина.
— Ще ти призная, че не помня почти нищо — рече Оуин.
Питър не се нуждаеше от повече подкани, за да продължи разказа.
— Разправят, че имало известни пререкания между барона и старши зидаря, който ръководел разширяването на подземната винарна. Най-странното е, че той също се казваше дьо Сандау, като Навон.
Джеймс и Оуин се спогледаха. Питър продължи:
— Та този Сандау бе най-прочутият зидар в цялата околия, но освен туй беше пияница и женкар. Все се хвалеше, че си имал работа дори с благородните девици от риланонския двор. Преди това работиха в няколко от тунелите под старата крепост, но проблемите започнаха с винарската изба. Непрестанно се караха и баронът беше в отвратително настроение. А после дойде денят на нещастието.
— Денят, в който Невил умря ли? — попита Оуин.
— Да, при същия инцидент загина и Сандау. Таванът се срути. Никой не знаеше причината. Дни наред мъжете от селцето се опитваха да разчистят срутването, но напразно — Невил и още неколцина работници издъхнаха в едно от подземните помещения.
— Момчето със сигурност ли е било с тях? — попита Горат.
— И това не е известно. То обичаше да гледа зидарите, докато работят, а баща му не възразяваше. — Питър сви рамене. — Но както ви казах, оттогава баронът не е същият човек. Загубата на момчето довърши баронесата. Няколко месеца скърбеше по него, после се разболя и дори жреците не можаха да я излекуват. Не мина година и тя също си отиде. А преди да се случи нещастието беше желязна жена. Госпожица Юджийн се е метнала на нея, сигурно затова е така жизнерадостна, макар че изгуби майка си и брат си. — Питър поклати съчувствено глава. — Необикновено момиче е тя.
Джеймс също кимна, а Оуин каза:
— Няма две мнения по въпроса.
Когато Питър си тръгна, Джеймс подхвърли на Оуин:
— Хич не им е било лесно на твоите роднини.
— Така е. Но се радвам, че поне Юджийн изглежда щастлива.
— Въпреки че е заради нещо, което измъчва баща й — отбеляза Джеймс и Горат се засмя на думите му.
— В такъв случай — Оуин ги изгледа — какво ще предприемем сега?
— Мисля си, че няма да е зле, ако се отзовем на поканата на чичо ти и вечеряме с него в шестък. Бих искал да се запозная с този прочут шахматист.
Оуин кимна, доволен, че ги очакват поне няколко дни почивка.