Джеймс направи столче с ръцете си, Оуин стъпи на тях и задраска по скалата. Щом се покатери на площадката, се обърна и подвикна:
— Подайте ми жезъла. А сега — отдръпнете се.
Двамата отстъпиха назад, а Оуин подпъхна жезъла под скалата, сякаш щеше да я бута. Чу се стържене и неочаквано скалата се отмести встрани. Оуин скочи обратно при тях и им обясни:
— Лесно е да се излезе, защото ръчката е отвътре. Но влизането е невъзможно, ако не знаеш точно как.
Джеймс тръгна към входа, но спря и се наведе.
— Някой друг, изглежда, също знае. Погледни.
Подът на тунела бе покрит с прах и следите в него показваха, че съвсем наскоро оттук са минали множество крака.
— Да продължим предпазливо — каза Горат. — Скоро тътенът на водопада ще утихне и могат да ни чуят.
— Трябва ми факла — заяви Джеймс.
— Не е необходимо — успокои го Оуин. — Аз ще ви осигуря светлина.
Той затвори очи и протегна ръка. Постепенно го обгърна кълбо от мека светлина, по-слаба от светлината на факла, но достатъчна, за да виждат наблизо.
— Много удобно — подсмихна се Джеймс.
Оуин сви рамене.
— Доскоро използвах този трик само за да си намеря чорапите посред нощ.
— Да тръгваме — рече засмяно Джеймс.
Извади сабята си — Горат последва примера му — и навлезе в тунела.
Едва забележима следа от ток върху един от камъните бе напълно достатъчен знак за Горат. Той вдигна ръка и се ослуша, доловил със свръхчовешките си сетива, че някой се приближава. Моределът вдигна два пръста.
Джеймс кимна и махна на Оуин да отстъпи назад, а той и Горат останаха да дебнат в засада. Само след миг в тунела се появи светлина. Приближаваше се бързо. Гласове отекнаха в скалните стени.
— Не ми харесва тая работа — рече единият.
— Никой не те пита дали ти харесва. От теб се иска да изпълняваш заповедите.
— Няма да отречеш, че преди бяхме много повече.
— Така е, но колкото сме по-малко, толкова повече злато…
Двамата мъже се показаха иззад ъгъла и Горат и Джеймс се хвърлиха върху тях. Благодарение на изненадващата атака ги повалиха на земята още преди те да осъзнаят какво става.
Но изненадата не означаваше победа, тъй като двамата убийци се съпротивляваха като зверове, така че се наложи Оуин да стовари с все сила жезъла си върху главата на единия.
Другият издъхна от ножа на Джеймс, който се надигна задъхано и изруга ядно:
— Проклятие! Исках поне един за пленник.
— Влезли сме в гнездото им — отбеляза Горат. — Няма ли да е по-умно да се върнем за войници?
— Умно ще е, но опитът ми с тези типове показва, че са склонни бързо да изчезват. Никога не са много, а и напоследък изгубиха доста от хората си. Съмнявам се да са останали повече от петима-шестима оттук до Зъберите на света. — Джеймс посочи с пръст тунела, от който се бяха задали двамата. — Но ако успеем да заловим предводителя им, ще приключим веднъж завинаги с тази пасмина. Да ви призная, смятах, че сме го направили още преди десетина години, но се оказва, че съм грешил. Изглежда, някои са се измъкнали и отново са основали братството. Само фанатици се бият до последно като тези. Трябва да разберем обаче дали са наемници, или служат на Делекан заради някакви други, по-опасни подбуди.
— Каква разлика, щом са опрели нож на гърлото на Кралството? — попита Горат.
— Едно са убийци, продали се за злато, а друго — такива, дето служат на тъмни сили. В първия случай няма да узнаем нищо от тях, защото и те самите не знаят много повече от това къде им оставят златото и кого трябва да премахнат. Но ако са замесени в тъмни планове, може би ще ни кажат нещо полезно… — той отново посочи коридора — там долу.
Горат и Оуин се спогледаха.
— Честно казано, ще ми е скучно да ви чакам тук, докато се върнете — каза Оуин и вдигна ръката си със светещия пръстен. — Пък и все пак аз осигурявам светлината.
Горат изсумтя, което при него бе равносилно на кикотене. Около половин час вървяха през дълъг тунел.
— Доколкото си спомням, някъде тук имаше складово помещение — обади се Оуин.
Скоро стигнаха до голяма дървена врата, която изглеждаше съвсем запазена и дори бе лакирана. Зад нея беше спалното. Леглата бяха подредени покрай стената, по десет от всяка страна, а между тях имаше стелажи с оръжия. Повечето от леглата изглеждаха неизползвани, но четири показваха следи от скорошна употреба. Оуин ги посочи и прошепна:
— Приятелите на двамата, които убихме, може да са наблизо.
— Или далече — изсумтя Джеймс.
Огледаха оръжията. Бяха добре поддържани и готови за употреба. Имаше най-различни саби и кинжали, ножове и стрелички за хвърляне и примки за душене. На стената имаше рафт с разноцветни буркани.