— Това трябва да са отрови — каза Джеймс. — Докъде всъщност продължава тунелът?
— Дълъг е няколко мили, ако имаш предвид всички нива. Това е най-долната галерия, между нея и избата на крепостта има още три. Не мисля, че можем да стигнем до избата: вратата сигурно все още е затрупана. — Той кимна към дъното на стаята. — Там има още едно помещение като това, а зад него — стълбище.
Джеймс се приближи към междинната врата и се ослуша. След като не чу нищо, я отвори и видя, че във второто помещение също има легла.
— Тук никой не е идвал от доста време — рече той, след като го огледа.
— Не съвсем — възрази Горат и посочи. — Един поне е идвал. Отишъл е натам. — Той кимна към дъното на стаята, където се виждаше зидана от камък стълба, която стигаше до отвор в тавана. Последното легло до стълбата беше разхвърляно. До леглото имаше голям гардероб, изработен от полирано дърво, и когато Джеймс го отвори, видяха вътре дрехи от скъпи платове и обувки от фина кожа.
— Готов съм да се обзаложа, че главатарят на тази банда главорези е тъкмо контето, което обитава това легло. — Той се огледа. — Вижте дали няма да открием нещо, по което да го познаем. Аз ще разузная на горния етаж.
Изтича нагоре по стълбите и спря пред голяма дървена врата с яки железни панти и заключена с катинар. Катинарите открай време не бяха кой знае каква пречка за някогашния крадец, но този се оказа изкусно изработен, а Джеймс бе изгубил навика да си носи шперцовете.
— Оуин, какво имаше горе?
Оуин помълча, докато се ровеше в спомените си, после рече:
— Още един склад — по-малък, иначе досущ като този, и дълъг тунел, прокопан към вътрешността на планината.
Джеймс се спусна по стълбите.
— Или нашият човек крие горе нещо от своите хора, или се бои някой да не разкопае затрупания вход на избата.
— За второто се съмнявам — отвърна Оуин. — Защото този някой ще трябва да проникне в старата крепост, да отключи вратата между оръжейната и първия тунел и да си пробие път през тунела, който сигурно е задръстен от срутени скали.
— Тогава е заключил нещо ценно, което държи да запази в тайна.
— Може би злато — подметна Горат. — Убийците са добре платени.
— Възможно е — отвърна Джеймс. — Вие открихте ли нещо?
— Само това. — Оуин вдигна някаква книга. Джеймс я взе и погледна първата страница.
— „Дневникът на игумена“ — прочете той и прелисти няколко страници. — Това май е сборник разкази за семейството на чичо ти. — Той го върна на Оуин. — Как е попаднал тук?
— Нямам представа — отвърна Оуин. — Може да е бил изгубен, когато чичо е евакуирал крепостта след пожара, и по-късно някой да го е открил сред останките.
— Я го вземи — рече Джеймс. — Довечера, преди да си легна, ще го прегледам.
После ги поведе обратно по пътя, по който бяха дошли.
Докато Джеймс буташе леглата, Горат попита учудено:
— Това да не е някой човешки обичай, за който не съм чувал?
Джеймс се ухили.
— Освен ако Нощните ястреби не са измрели — в което искрено се съмнявам, — някой съвсем скоро ще открие, че двама от хората им липсват. Едва ли ще си помисли, че са си плюли на петите. Та нищо чудно, ако реши да провери дали тъкмо ние нямаме пръст в тази работа.
След като затисна вратата с леглата, той продължи:
— Ако действат както обикновено, един или повече от тях ще влязат през прозореца, а останалите ще дебнат зад вратата. Сигурно ще се промъкнат безшумно нагоре по стълбите, с цел да ни довършат и да изчезнат още преди Питър да усети, че става нещо нередно.
— Ако дойдат — посочи Оуин.
— О, ще дойдат, не се съмнявай — изсмя се Джеймс. — Ние сме единствените новопристигнали в района. Ходихме при барона, разпитваме… Едно не знам със сигурност — дали ще се появят тази вечер, или утре. — Джеймс намали светлината на лампата, облегна се на стената и отвори книгата, която бяха взели от подземията на старата крепост.
Оуин също извади някаква книга и я прелисти до отбелязката.
— Аз също ще взема да се позанимавам — от доста време се каня, но все не намирам време.
— Какво е това? — попита Горат.
— Моята книга с вълшебства.
— Ти ли си я писал? — попита тъмният елф.
— Не. Това е учебно помагало на всеки чирак-магьосник — вътре се записват наблюдения, размишления, открития и бележки за важни и интересни неща. — Той извади перо и миниатюрна, но елегантна мастилница. — Когато Наго едва не ме повали със заклинанието, което запокити по мен, почувствах нещо, което е трудно за обяснение. Все още се чудя как го направи. Струва ми се, че бих могъл да открия отговора, ако поработя върху това.