— И какво прави това заклинание?
— Ако съм прав, обездвижва напълно поразения, може би дори нещо повече.
— Повече ли? — попита Джеймс, внезапно заинтригуван.
— Имам усещането, че е в състояние да го убие.
— Какво значение, щом е парализиран? Достатъчно е да му забиеш ножа и с него е свършено.
— Така е, предполагам — отвърна Оуин. — Когато бях в Звезден пристан, учителите избягваха да ни преподават смъртоносни заклинания.
— Мъдро са постъпвали — отбеляза Джеймс и се прозя. — Инак са рискували да ви гледат как се гоните из острова и се замеряте с огнени кълба и светкавици. От тази касапница биха спечелили само уличните песове.
Оуин се разсмя.
— Може би си прав. Някои от учениците бяха два пъти по-възрастни от мен. Магията се учи бавно и дълго.
— Ако въобще някога може да се изучи — подметна Джеймс.
— Говори се, че Пъг бил истински майстор — рече Оуин.
Джеймс се прозя отново.
— Виждал съм го да прави някои доста впечатляващи неща — призна той насред прозявката. — Да ви кажа, това чакане започва да ми действа на нервите.
— Ами заспивай тогава — обади се Горат. — Аз ще остана на пост.
— Познаваш ли Пъг? — попита заинтригувано Оуин.
— Срещали сме се няколко пъти — отвърна Джеймс. — Защо? Не си ли го виждал?
— Идва няколко пъти със семейството си, но прекарваха времето си в кулата или извън Звезден пристан. Той почти не преподава. Веднъж за кратко го видях и в Крондор — дъщеря му се опита да разчете мислите на Горат.
— Никога не съм я срещал — призна Джеймс, — но съм чувал да казват, че е чудесно дете. — Брат й Уили също е свестен момък. Готви се за офицер в гвардията на Арута.
— Хм — бе отговорът на Оуин и когато Джеймс го погледна, видя, че е забол нос в бележките си.
Джеймс отново запрелиства книгата и след малко не се сдържа и възкликна:
— Това е най-невероятната колекция от спомени и безсрамни измислици, на която съм се натъквал!
Оуин вдигна глава.
— Какво искаш да кажеш?
— Тук има списък на новородени и починали, сякаш някой е седял цял ден до този игумен и му е изреждал в хронологичен ред историята на баронската фамилия, а после ненадейно е започнал да говори за изгубени съкровища, мечове с неописуема вълшебна сила и зловещи заклинания.
— Звучи интересно — промърмори Горат.
— Съгласен съм — разсмя се Джеймс и хвърли книгата настрани. — Добре, ти пази, а аз ще поспя. Събуди ме след два часа.
Джеймс се сви на леглото, Оуин продължи да се рови в бележките си, а Горат се загледа през прозореца, сложил ръка на дръжката на сабята си.
Неканените гости дойдоха на следващия ден. Джеймс отново бе потънал в семейната история на Кавелови, а Оуин медитираше на леглото със затворени очи — опитваше се да възпроизведе заклинанието, с което го бе атакувал Наго. Горат, който бе предложил да поеме втората смяна, спеше на пода.
Както си четеше, Джеймс изведнъж се надигна и извади сабята от ножницата. Оуин изхвърча от леглото си, когато две тежки тела се стовариха едновременно върху вратата от другата страна и в същия миг кепенците на прозореца отхвърчаха встрани. Един от убийците — бе завързал въже за комина и се бе спуснал по него — разбиваше с крака прозореца. Влетя в стаята и удари Джеймс право в гърдите. Скуайърът отхвръкна назад и се сблъска с Горат. Оуин се надигна на колене, но бе принуден да се метне на пода, за да избегне свистящото острие, докато зад гърба му продължаваха да разбиват вратата.
Миг преди това Оуин бе някъде по средата на конструирането на сложно заклинание. И сега внезапно пред очите му изникнаха огнени букви, които сякаш прогаряха мозъка му. Той вдигна ръка и посочи с пръст убиеца, който замахваше за втори удар. Върху дланта му изникна виолетово-сивкаво кълбо, по чиято повърхност танцуваха черни, трепкащи вени от енергия, подскочи нагоре и удари убиеца в лицето. Нападателят замръзна, сякаш изведнъж се бе превърнал в каменна статуя, и черните линии затрептяха по тялото му. От устата му се отрони едва доловим стон.
Междувременно Джеймс скочи, втурна се към прозореца и мушна със сабята си тъкмо когато следващият нападател се опита да влезе. Вторият Нощен ястреб се наниза на острието и падна на камъните в двора. Горат вече беше скочил и бе запънал вратата.
— Докога да я държа? — извика им той.
— Щом ти викна, се отдръпни и изтегли и леглото — отвърна Джеймс.
Оуин още не можеше да откъсне втрещен поглед от парализирания убиец.
— Получи се! — прошепна той.
Джеймс замахна и удари обездвижения нападател по тила с дръжката на сабята. После попита: