— Ще можеш ли да го повториш?
— Нямам представа!
— Тогава пази се. Горат — давай!
Горат сграбчи леглото. Оуин му помогна да го отместят.
— Познавам добре Нощните ястреби — обясни им Джеймс, — и бих ви посъветвал да се наведете… сега!
Двамата се хвърлиха на пода. Вратата се отвори, две стрели профучаха едновременно през стаята и излетяха през прозореца.
Джеймс скочи на леглото, което Горат и Оуин бяха отместили, отскочи от дюшека, стовари се право върху двамата, които се опитваха да се промушат през вратата, и ги отхвърли назад през перилата на стълбата. Самият той увисна на ръба и едва се задържа за една строшена пречка. Сабята му изтрополи на пода в същия миг, когато уплашеният Питър подаде глава над тезгяха.
— Какво става?
Джеймс се извъртя по гръб тъкмо навреме, за да види, че един от убийците се е изправил над него и е вдигнал оръжието си. В следващия миг очите на Нощния ястреб се изцъклиха и острието на Горат се подаде от гърдите му. Последният наемен убиец се строполи от площадката на долния етаж и се блъсна в краката на Питър.
— Олеле, майчице! — вайкаше се съдържателят. — Олеле-олеле!
Горат се наведе и помогна на Джеймс да се изправи. Младият скуайър едва успя да промърмори благодарностите си и изтича надолу по стълбите, разтърквайки удареното си рамо.
— Вече не ме бива за тези неща — оплакваше се той под нос.
— Какво става? — повтори ококореният Питър.
Джеймс коленичи до последния убиец и се зае да претърсва дрехите му.
— Ами тия типове се опитаха да ни видят сметката — обясни спокойно той. — А ние не им позволихме.
— Брей-брей… — отвърна съдържателят. — Брей… аз… — И след малко пак заповтаря: — Брей… брей…
— Намери някой да почисти — посъветва го Джеймс. — Инак гостите ти ще изгубят апетит.
Съдържателят изтърча в другата стая, а Джеймс се обърна към Оуин.
— А ти иди веднага при чичо ти и му кажи, че сме се справили с повечето Нощни ястреби, дето му тровят живота.
— Едва ли ще има нещо против, че съм го събудил посред нощ, когато узнае причината — съгласи се Оуин.
След като младежът излезе, Горат отбеляза:
— Направи ми впечатление, че каза „повечето“.
Джеймс се изправи, разочарован, че при обискирането не бе открил нищо полезно.
— Все още остава един Нощен ястреб. Или по-точно — един, който може да ни е полезен.
— Главатарят?
— Да.
— И как предлагаш да го открием?
— Ами, никак — ухили се Джеймс. — Според мен той ще ни намери. Ще стане още тази седмица, когато един прочут шахматист пристигне, за да гостува на роднините на Оуин.
— Да, логично е той да е главният заподозрян — съгласи се Горат. — Но как ще го докажеш? Ще го обвиниш публично?
— Вие сигурно постъпвате точно така, защото държите на честта и достойнството си. Но този тип не държи на нито едно от двете. Той е от онези, дето се промъкват в тъмнината и убиват от засада. Той би отрекъл всякакви обвинения.
— И как тогава ще го принудиш да признае? С мъчения?
Джеймс се разсмя отново.
— Винаги съм изпитвал съмнения за ползата от мъчението. Фанатиците ще умрат с лъжа на устата, а невинните биха признали какво ли не, само и само да се отърват от болките.
— Аз пък смятам, че ако се прилагат с майсторлък, мъченията водят до добри резултати.
— Сигурно е така — съгласи се Джеймс, тъй като не виждаше смисъл да спори.
Точно тогава дойде Питър с конярчето и двама работници, които се спряха и втрещиха сънени погледи в труповете.
— Изнесете ги навън и ги изгорете — нареди съдържателят. После вдигна поглед към строшения парапет. — Кой ще плати за това?
Джеймс извади една жълтица и му я подхвърли.
— Аз. Ако намеря човека, който стои зад тази работа, ще си взема парите от него. Няма защо ти да се охарчваш.
— Благодаря — каза Питър с видимо облекчение.
Върна се и Оуин, следван от чичо си, който бе наметнал халата върху нощницата си.
— Убили сте Нощните ястреби? — попита той.
— Ако не всички, поне повечето от онези, които се навъртат в този район — отвърна Джеймс.
Барон Корвалис бе грейнал от щастие, но като чу думите му, видимо помрачня.
— Повечето?
— Милорд, имайте търпение до шестък. Надявам се тогава да приключим и с останалите.
— Оуин — обяви Корвалис, — едва ли би могъл да ме събудиш с по-добра вест. — Той се обърна към Джеймс. — Ще пратя писмо на Арута, в което ще опиша колко съм ви задължен, почитаеми господине.
— Благодаря ви, милорд. — Джеймс сведе глава. — Аз също ще пратя доклад на принца.
— Без излишна скромност, момчето ми — потупа го бащински баронът по рамото. — Приемай с открито сърце благодарностите, които си заслужил. Кой знае, с добър приятел в двора и с препоръките на човек като мен, някой ден може да се издигнеш до баронет, дори до барон!