Джеймс се засмя.
— Де такъв късмет.
— В такъв случай… — подхвана баронът и повика съдържателя. — Погрижете се тези господа да получат всичко, от което се нуждаят. След това се спря пред Оуин. — Не мога да ти кажа колко много съм ти задължен. Очаквам ви всичките на вечеря в шестък!
И излезе. Оуин се огледа и попита:
— Сега какво?
— Първо — да се наспим хубаво — отвърна Джеймс.
Вдигна сабята си от пода и я избърса в наметалото на един от убитите Нощни ястреби, а когато съдържателят се върна, му каза:
— Приятелю, горе в стаята ни има още един убит. Нека хората ти бъдат така добри да отнесат и него.
— Брей, брей! — затюхка се отново съдържателят.
— Той е тук — обяви Оуин, докато влизаше в стаята. Горат и Джеймс се бяха изтегнали на леглата и възстановяваха силите си след напрегнатата нощ.
— Сигурен ли си, че е човекът, за когото говорим? — попита го Джеймс.
— Конте с натруфени дрешки и Юджийн язди до него, положила глава на рамото му, за да ядоса още повече баща си.
— Това е нашият човек — каза Джеймс. — Като дойде, ще се престорим на пияни.
Слязоха долу, където всичко бе подредено така, както се бе разпоредил Джеймс. На една от масите бе поставено шахматно табло, край него имаше три празни халби и Джеймс даде знак на Питър да поднесе нови.
Оуин се настани срещу Джеймс и промърмори:
— Надявам се, няма да искаш от мен да коментирам играта. Нямам представа каква е ситуацията.
— Чудесно — засмя се Джеймс. — Защото твоята роля е да не правиш нищо и да изглеждаш объркан.
— Виж, за това ме бива — отвърна намръщено Оуин.
Малко след това вратата се отвори и влезе Юджийн, уловила за ръка един човек, който можеше да бъде само Навон дьо Сандау. Влезлият отговаряше напълно на представите на Джеймс: висок и строен, облечен в черно, с бяло шалче на шията. Брадата му бе грижливо оформена и заострена, на ухото му се поклащаше златна обеца с голям диамант, а на гърдите му висяха няколко златни верижки. Крачеше нехайно, положил ръка върху дръжката на оръжието си. Джеймс забеляза, че макар да е богато украсена, дръжката също така изглежда износена от честа употреба. Острието сигурно бе наточено и смазано. Оръжието беше рапира — Джеймс познаваше само още един човек, който я предпочиташе, и това бе принцът на Крондор. Лека и гъвкава, рапирата бе смъртоносно средство в ръцете на опитен майстор, но въоръженият с нея новак би бил лесна плячка.
Джеймс не се съмняваше, че Навон е майстор. Когато се приближиха към тях, Юджийн каза:
— Оуин, бих искала да те запозная с един човек.
Оуин вдигна глава и отвърна:
— Хубаво, тъкмо ще ме спасиш от унижение.
Юджийн представи Оуин, Джеймс и Горат.
— А това е приятелят ми Навон дьо Сандау.
Джеймс кимна неуверено, придавайки си вид на човек, хванал халбата от ранни зори. После се обърна към Оуин, който обяви:
— Мисля, че е време да се откажа.
— О, не бързайте — обади се усмихнато дьо Сандау. — Позицията ви може да изглежда трудна, но не е безнадеждна.
Оуин погледна Джеймс, който отново кимна, и рече:
— Ще имате ли нещо против да ме заместите? Не виждам какво повече мога да направя.
— Ако Джеймс не възразява — отвърна дьо Навон.
Джеймс повдигна рамене.
— Но моля ви се. Това си беше чисто приятелска игра. Нищо не сме залагали.
Оуин се надигна и Навон зае мястото му. Огледа дъската и попита:
— Аз ли съм на ход?
— Да, черните са на ход — каза Джеймс.
Навон протегна ръка и премести фигурата, която Джеймс очакваше. Младият скуайър си даваше сметка, че Навон е по-добър играч от него, но бе разположил фигурите така, както бяха по време на играта с кешийския посланик, лорд Абдур Рахман Мемо Хазара-хан. Само че тогава Джеймс бе в позицията на Навон. Посланикът си бе направил труда да обясни подробно на Джеймс всички допуснати от него грешки и Джеймс бе запомнил съвсем точно ситуацията. Навон бе играл точно така, както според лорд Хазара-хан навремето трябваше да играе Джеймс.
Юджийн показа на Оуин сребърен медальон с голям изумруд в средата.
— Виж какво ми донесе Навон.
Оуин кимна, без да откъсва поглед от дъската. Играчите също изглеждаха съсредоточени. След три хода Джеймс вече беше убеден, че ако продължат още известно време, Навон неминуемо ще спечели. Той успяваше да поддържа интереса му само благодарение на предварително нагласената преимуществена позиция.