Горат се изправи, изпухтя от досада и тръгна към вратата като подметна през рамо:
— Скоро ще се върна.
Това беше сигнал за Оуин, който рече на свой ред:
— Уф, Юджийн, помниш ли един стар семеен дневник?
— Какъв дневник? — попита момичето.
— Ами един такъв, пълен със странни истории. Веднъж ми го показа, ама съвсем за малко. Писал го е някакъв игумен.
— Ах, това ли? — възкликна тя. — „Дневникът на игумена“. Разбира се, че си спомням. Какво съвпадение, съвсем наскоро го дадох на Навон, за да научи нещо повече за семейството ни.
— Жалко. Помня, че доста се забавлявах с него като дете.
Джеймс погледна скришом противника си. Дори и да следеше разговора зад гърба си, той не го показваше с нищо. Очевидно се владееше до съвършенство. Погледът му бе фиксиран в дъската.
— Навон, у теб ли е книгата? — попита го Оуин.
— Какво? — Противникът на Джеймс го погледна стреснато. — Коя книга?
— Семейният дневник — намеси се Юджийн. — Миналия месец ти го дадох.
— А, дневникът ли? Оставих го вкъщи. Другата седмица ще ти го върна.
Джеймс кимна едва забележимо и Оуин отвърна с кимване. После се наведе към оставената в ъгъла раница и извади дневника. Върна се и го сложи на масата до шахматното табло.
Навон внезапно скочи, преобърна масата, която събори Джеймс, замахна рязко и удари младия монах с лакът в брадичката.
— Навон! — изпищя уплашено Юджийн. — Какво правиш?
Той я сграбчи и й изви ръката. След това я блъсна пред себе си като жив щит и заотстъпва към вратата. Джеймс го последва, извадил сабя, и Навон изръмжа:
— Назад или ще я пречукам! — Той също бе оголил рапирата си.
— Ах, ти, мръсник! — извика Юджийн и го настъпи с острото си токче. После се дръпна, изви се и направи опит да се освободи.
Джеймс скочи напред, улови момичето и го дръпна към себе си. Оуин също се завтече да му помогне.
Навон погледна през рамо и произнесе спокойно:
— Обзалагам се, че вашият приятел, елфът, дебне зад вратата. — После направи крачка встрани и застана с гръб към стената.
Джеймс го доближи, вдигнал пред себе си сабята.
— Свали оръжието и ще си поговорим. Чакам отговори на някои въпроси.
— Още щом те зърнах, подуших, че ще си имам неприятности с теб — процеди Навон през зъби. — Приличаш на онзи копелдак Лизли Шайбата от Малаково средище.
— И други са ми го казвали — ухили се Джеймс.
— Сигурно вие сте избили хората ми.
— Съжалявам, че трябваше да им прекъсна заниманията. Но мен също ме чакаше важна работа.
Навон скочи напред и замахна с рапирата, но Джеймс парира удара. Веднага прецени, че човекът срещу него е истински майстор. Единственото, което го успокояваше донякъде, бе, че той също бе прекарал десет години в упражнения с най-добрите саби на Кралството. Размяната на удари бе светкавична: париране, контриране, мушкане, париране, след което двамата отстъпиха.
— Добро начало — кимна Навон почти доволно. — Разбира се, не съм очаквал да се отдръпнеш и да ме пуснеш да се метна на коня.
— Криеш в себе си твърде много тайни, Навон. Или трябва да те наричам Невил?
— Невил!? — изпищя Юджийн.
За миг Навон се облещи и на лицето му се изписа загрижено изражение.
— Говори каквото си щеш, Джеймс от Крондор. Скоро това няма да има значение. — Той се изсмя и веднага подхвана нова атака: ниско и високо — комбинация, която изненада Джеймс и едва не му коства живота, докато се опитваше да контрира. Навон мигновено смени тактиката.
Джеймс отби и следващата атака, успя да пробие отбраната и едва не промуши противника си. След две яростни размени на удари противниците се отдръпнаха задъхани и плувнали в пот. Сега вече всеки си даваше сметка, че е срещнал достоен противник.
Оуин дръпна Юджийн към кухнята и й нареди:
— Стой тук и не мърдай!
— Но приятелят ти го нарече Невил. Какво означава това?
— Това означава, мила сестрице — заговори Навон, — че си мислела своето братче за мъртво.
— Сестрице? — повтори Юджийн и се дръпна от прегръдките на Оуин. — Не, брат ми е мъртъв.
— Ще ти обясня всичко, след като довърша приятелчето ти.
Схватката продължи. Всяко движение предизвикваше противодействие, ударите бяха умело парирани. Двамата мъже бяха завладени от трескав ритъм и всеки изчакваше другия пръв да допусне грешка. След още няколко минути Джеймс вече не се съмняваше, че този, който сгреши пръв, ще умре.
Напред и назад, като в танц, само че тук се разменяха удари със святкащи стоманени остриета. Оуин се опита да заеме позиция, за да помогне на Джеймс, но движенията на двамата бяха толкова точни и плавни, толкова бързи и смъртоносни, че той се поколеба дали неволно няма да стане причина за смъртта на другаря си.