Косата на Джеймс беше разчорлена, по челото му се стичаха едри капки пот. Той приклекна, свалил ниско острието, в очакване на следващата атака.
— Бива те — кимна мъжът, представял се като Навон. — И в шаха, и във фехтуването. Рядка комбинация.
— Имах добри учители — отвърна Джеймс, възползвайки се от паузата, за да си поеме дъх. За миг се изкуши да нападне, после се досети, че точно това очаква от него противникът му. Навон дори отпусна леко рапирата, сякаш се поддаваше на умората. Джеймс прецени шансовете да се възползва от минималното предимство. — На шах ме учи не друг, а посланикът на Велики Кеш.
Навон се усмихна.
— Хазара-хан! С удоволствие бих играл срещу него. Разправят, че бил най-добрият на света.
— Хвърли оръжието и ще се опитам да уредя този въпрос. Разбира се, срещата ще се състои в крондорската тъмница. — При последната дума Джеймс се хвърли в преднамерено несръчна атака и както очакваше, отговорът на Навон бе бърз и смъртоносен. Само светкавичните рефлекси го спасиха от гибел.
Навон се ухили.
— Близко беше.
— Бил съм и по-близо — отвърна Джеймс, който вече имаше пълна представа за възможностите на противника си.
— Кой те е учил на фехтовка?
Джеймс подхвана нова слаба атака, смъкнал острието повече, отколкото бе необходимо, сякаш възнамеряваше да удари ниско. И този път Навон реагира според очакванията на Джеймс и ако той не беше отскочил навреме, вероятно щеше да го промуши. Вместо това Джеймс се наклони напред, опря се е лявата ръка на пода и пропусна рапирата на Навон над гърба си. Острието й разпори наметалото му отзад. В същия миг Джеймс извъртя китка, вдигна върха на сабята нагоре и остави Навон да се наниже върху нея.
И докато главатарят на Нощните ястреби се поклащаше с учудено изражение, произнесе:
— А учител по фехтовка ми бе принц Арута.
Дръпна сабята и Навон се свлече на колене. В очите му се четяха много въпроси, но той така и не успя да зададе нито един от тях, защото животът го напусна и той се строполи на пода.
Джеймс прибра сабята, наведе се и го огледа.
— Мъртъв е.
Застанала до една от масите, подкрепяна от Питър Сивия, Юджийн попита разплакано:
— Какво става?
Джеймс се изправи и я погледна.
— Ще ти обясним всичко по-късно. Сега искам Оуин да отиде и да доведе баща ти. Трябва да разгадаем една мистерия.
Оуин се втурна към вратата. Джеймс изведнъж се сети нещо и викна подире му:
— И внимавай…
Оуин отвори вратата и Горат стовари юмрук в лицето му. Младият магьосник отхвърча назад и тупна насред стаята.
— … за Горат — довърши Джеймс и се приближи до Оуин, който лежеше в несвяст. След това поклати тъжно глава, обърна се към Юджийн и рече:
— Госпожице, ще бъдете ли така добра да повикате баща си?
Момичето изтича към вратата. Питър заобиколи масата и застана пред Джеймс.
— Прощавайте, господарю, ама цялата тая работа направо… ще ви помоля да си вървите значи.
Джеймс го изгледа бавно, после неочаквано прихна и отвърна:
— Разбирам.
Когато баронът пристигна, вече отнасяха тялото на Навон.
— Милорд — обърна се към него Джеймс, — трябва да разгадаем една мистерия.
— За какво става въпрос? — попита Корвалис.
— Татко, той нарече Навон „Невил“.
— Невил? — повтори баронът и кръвта се оттече от лицето му.
Джеймс го подкани с ръка да седне.
— Милорд — заговори той, — било е извършено убийство, но не наскоро, а преди много години. Разкажете ми за дьо Сандау и винарската изба.
Баронът закри очите си с ръка и се наведе напред. В първия миг Джеймс помисли, че ще се разплаче, но когато Корвалис отдръпна ръка, забеляза, че на лицето му е изписано облекчение.
— Юджийн, той беше твой брат. Ето защо настоявах да не се срещаш с него. Ухажваше те само за да ме ядосва.
— Нищо не разбирам — отвърна момичето.
— Невил наистина беше твой брат — повтори Джеймс и погледна към барона. — Но не и син на баща ти.
Лицето на барона почервеня, но той кимна. Явно нямаше сили да говори. Затова Джеймс продължи:
— Направих някои малки проучвания. Винаги има хора, готови да ти съобщят местните клюки. Изглежда, този Сандау, мъжът, който навремето наел на работа баща ти, бил не само зидар, но и скулптор. Говори се, че жените много се навъртали край него. Според една от местните бъбривки бил висок и красив мъж, с буен характер — сиреч от онзи тип, дето се харесва на жените.
Този път лицето на барона почервеня.
— И мама ти е изневерила? — попита го Юджийн.
— Изглежда, точно това е станало — побърза да вметне Джеймс.