— Ти ли уби Сандау? — Юджийн не сваляше поглед от барона.
— Нагласих всичко да прилича на нещастен случай — призна той примирено. — Не знаех, че нещата ще стигнат чак дотам. При срутването загинаха десетина души. Между тях и Невил — поне така смятах. Нямах представа, че момчето ще е долу — продължи той малко ядосано. — Исках да се държа с него както подобава. Двамата с майка ти обсъждахме неведнъж този въпрос — след като научих цялата истина. Опитвах се да го отглеждам, сякаш е мое дете.
Юджийн се изправи и възкликна:
— Не те познавам! — И отстъпи няколко крачки. — Не ви познавам всичките. — Обърна се и изтича навън.
Джеймс също се надигна.
— Бароне, чака ни неотложна работа. Ще спомена за случилото се в доклада до принца на Крондор. Съветвам ви да отидете до Ромней и да запознаете със събитията тамошния лорд. Сигурно не е зле и кралят да знае за тях. Дължите и на двамата пълните си признания — струва ми се, че е крайно време да поставите в ред неуредените си сметки. Съмнявам се, че кралят ще ви позволи да запазите настоящия сан. Бих ви препоръчал също така поне за известно време Юджийн да се премести при семейството на Оуин.
В този момент Оуин дойде на себе си и попита:
— Какво стана?
Горат му помогна да се изправи.
— Извинявай. Очаквах друг.
Оуин разтърка подпухналата си челюст.
— Ще се оправя — промърмори той и се огледа. — Какво стана все пак?
— Ще ти разкажа по пътя.
— По пътя накъде?
Джеймс извади ключа, който бе взел от Навон.
— Към крепостта.
След като вратата отново бе отворена, Джеймс каза:
— Вече зная, че само членовете на фамилията умеят да отварят тази врата отвън. — Той помогна на Оуин да слезе от скалата. — Щом останалите деца от селцето не са били в състояние да я намерят, Навон дьо Сандау едва ли би могъл да го направи случайно — още повече, че не е имал работа насам. Ето защо зададох няколко въпроса и получих интересни насочващи отговори. Тъкмо тези, които очаквах. — Той ги поведе към тъмния тунел. Както обикновено Оуин им осигури своята вълшебна светлина. — Достатъчно ми беше да се запозная с барона, за да си дам сметка, че не е било никак трудно баронесата да се увлече по един толкова привлекателен мъж като Сандау, при това прочут с успехите си сред женския пол. Ето как е бил заченат и Навон. Баронът обаче скоро открил, че не е бащата. И въпреки това двамата със съпругата му решили да не обсъждат този въпрос, но всеки път, когато момчето се изправяло пред погледа му, то напомняло за извършената измяна. И така, близо десет години след изневярата баронът решил да примами виновника в крепостта, да подготви злополука и да осъществи замисленото отмъщение. За съжаление момчето било долу. Така или иначе, загинали невинни хора.
Вече бяха стигнали спалното помещение и се изкачваха по стълбата към заключената врата.
— По някакъв начин — продължи Джеймс — Невил успял да се измъкне от тунелите. Предполагам, че е бил ранен и уплашен. Никога няма да узнаем как е станало, по-важното е, че е оцелял. Не знаем как, нито защо, но по някакъв начин се е измъкнал и е оцелял. Може би някой го е намерил. Може да са били Нощните ястреби, или пък по-късно се е свързал с тях. Не е изключено един толкова млад и способен момък като Невил да е използвал възможността да поеме управлението на организацията, когато преди десет години Арута едва не се разправи окончателно с Нощните ястреби. Нищо чудно по онова време оцелелите от погрома да са намерили убежище в това затънтено местенце. Но така или иначе, те са му помогнали да промени външния си вид, та никой да не познае в него изчезналото момче. Някои хора се променят драстично във възрастта между единадесет и двадесет и две. А може да са използвали магия. Както вече казах, никога няма да узнаем цялата истина. Знаем обаче, че са съществували връзки, които Невил е наследил — връзки между Нощните ястреби, моределите и пантатийците.
Като чу последното, Горат се намръщи.
— Тези гадни змии и техните зловещи заклинания. Не мога да ги понасям.
— Но Мурмандамус е установил, че могат да му бъдат полезни — посочи Джеймс, който не знаеше, че Мурмандамус в действителност е пантатиец, променен с помощта на заклинания да прилича на моредел.
Той спря пред вратата и пъхна ключа, който бе взел от Навон, в ключалката. Ключът се завъртя съвсем лесно и вратата се отвори. Зад нея имаше друго спално помещение, очевидно неизползвано от години. В малкия килер отстрани откриха сандъци със злато, скъпоценни камъни и документи.
Джеймс не обърна внимание на златото и скъпоценните камъни, а прегледа набързо документите и възкликна: