— Проклет да съм!
— Какво? — попита Оуин.
— Северен страж. Делекан ще нападне през Северен страж.
— Защо? — попита Горат.
Джеймс махна с ръка да го оставят на мира, помисли малко и каза:
— В това има логика. Ето защо са подхванали това кърваво безумие. Ако Делекан успее да завладее Северен страж, ще може да се спусне по река Восна, която заобикаля северните подножия на Каларските планини и си проправя път през Маскакското дефиле. Оттам е съвсем кратък преход до река Ром. След това ще е на два дни път от Ромней. Ромней! — повтори той и изгледа Оуин и Горат. — Разбрахте ли сега защо там имаше размирици! Иска в града да цари хаос, за да не могат да му окажат съпротива.
— Но защо точно Ромней? — попита Оуин.
— Защото оттам тръгва на юг по река Ром, слиза при големия завой и поема право към Сетанон. На пътя му няма друго, освен гори и открита равнина.
— И след като изгори Кавелската крепост и завладее пролома…
— … няма да позволи на никого да проникне в тила му — довърши Джеймс, изправи се и тръгна към стълбите. — Трябва да потеглим незабавно.
— Накъде? — попитаха едновременно Горат и Оуин.
— Аз отивам в Северен страж — отвърна Джеймс, — за да предупредя барон Габот за атаката. А вие ще занесете тези документи на Арута. — Той подаде на Оуин три пергаментови свитъка.
— На принц Арута? — Оуин поклати глава. — Ще ни трябват седмици, за да се върнем в Крондор — освен ако не използваме цуранската сфера.
— Той не е в Крондор, тъй че сферата няма да ви свърши работа — отвърна Джеймс. — В момента, заедно с по-голямата част от армията си, Арута е в северните покрайнини на Мъглива гора и чака сведения откъде ще дойде атаката, за да може да се притече на помощ. Ако получи съобщението навреме, до седмица ще е в околностите на Тир-Сог, Висок замък или Северен страж.
— Значи искаш да му кажем, че трябва да иде в Северен страж?
— Точно така — кимна Джеймс, докато се спускаха по пътеката към конете.
— Ами ако не ни повярва? — попита Горат. — Последния път, когато се видяхме, го гризяха съмнения относно моята честност.
— Не чак толкова, колкото изглеждаше — успокои го Джеймс. — Ще те посъветвам нещо — никога не играй на карти с принца. Във всеки случай, ако се усъмни в думите ви, просто му кажи: „Ще има забава при Мамчето“. Така ще знае, че посланието е от мен.
— Не разбирам, но ще те послушам — отвърна Оуин.
— Джеймс — рече Горат, — ако принцът е край Мъглива гора, наблизо ще бъдат и предните части на Делекан. Щом крайната цел е Сетанон, предполагам, че немалка част от неговите сили вече са се промъкнали незабелязани през тесните проходи в планината, за да подготвят настъплението на армията идната пролет.
— Ако мислиш, че не го знам — отвърна Джеймс. — Така беше и когато евакуирахме Висок замък и се спускахме през Високи ридове и Мъглива гора.
— Ами ако ни заловят или убият?
— Мога да ви кажа само едно — рече Джеймс, докато се мяташе на седлото.
— Какво?
— Постарайте се това да не стане. — Той обърна коня и препусна по пътеката.
— Искам само да се уверя, че Юджийн ще замине при родителите ми — помоли Оуин Горат, докато двамата подкарваха конете.
— Напълно разумно — кимна Горат.
— Опасявам се, че това ще е единствената ми разумна постъпка в целия план — промърмори Оуин.
Глава 11
Бягството
Малко камъче се изтърколи надолу по склона на хълма. Горат хвана дръжката на сабята още преди камъчето да е спряло и извика тихо:
— Оуин!
Заслепен от пламъците на огъня, младежът се оглеждаше слепешката в нощта. От мрака ги заговори глас на език, който Оуин не разбираше. Две стрели се забиха в пръстта пред краката му, сякаш за да потвърдят издадената заповед.
— Не прави нищо — посъветва го Горат. — Обкръжени сме.
От тъмнината изникнаха моредели и хора. Един от моределите застана пред Горат, огледа го от главата до петите, после замахна и го удари с юмрук в лицето. Оуин втренчи очи в тъмния елф — имаше чувството, че го е виждал, но не можеше да си спомни кога и къде.
Междувременно моределът се приближи до него и го заговори:
— Ти сигурно си съмишленикът на предателя, който уби брат ми. Миг по-късно Оуин също бе повален от страшен удар в лицето.
Проснат на земята, той не смееше да помръдне, парализиран от нетърпимата болка. Сети се, че това вероятно е братът на магьосника Наго, когото бяха убили при Жълтото муле.
— С радост бих набил главите ви на кол — обърна се към двамата Нараб, — но ще оставя това удоволствие на Делекан. — Той махна на подчинените си. — Упойте ги, завържете ги и доведете конете им!