Постепенно се унесе в дрямка. По някое време неочаквано се събуди от тръпнене по кожата. Магия! Възбуден от неочакваните опити на някой да съсредоточи върху него заклинателната си мощ, той доближи решетките. Леко изщракване му подсказа, че вратата е отключена.
— Горат! — прошепна той.
Тъмният елф зад решетката на съседната килия вдигна глава и втренчи поглед в него.
— Някой използва магия, за да ни освободи! — продължи Оуин, забравил напълно изтощението.
Горат опря рамо на своята врата и откри, че тя също е отключена.
— Но кой? — попита моределът.
— Нямам представа. Може би този, който ти е помогнал да избягаш миналия път?
— По-късно ще мислим за това — реши Горат. — Трябва да се измъкнем от крепостта, преди да са ни усетили.
Двамата тръгнаха по тунела. В преддверието се натъкнаха на мъртвия тъмничар.
— Този, който е пратил заклинанието, е действал и тук — рече Оуин.
— Насам. — Горат посочи една маса, на която бяха струпани вещите им, препаса бързо сабята си и хвърли жезъла на Оуин.
— Обаче са ни прибрали златото, нали? — попита младият магьосник.
— Естествено.
Оуин коленичи да претършува мъртвия тъмничар. Когато се изправи, държеше неголяма кесия.
— Е, това ще свърши работа на първо време. Знаеш ли как да се измъкнем?
— Знам поне няколко начина. Този град е строен за десетки хиляди мои сънародници. Ще се изненадам, ако Делекан разполага и с няколкостотин поддръжници извън двореца. Освен това повечето племена тук не се познават, между тях има и много ренегати от човешкия род, така че измъкнем ли се от двореца, лесно ще намерим път навън. Дано колкото се може по-късно надушат, че сме избягали.
Изтичаха нагоре по изсечените в камък стъпала, прекосиха една зала и навлязоха в тъмен коридор. Всеки момент очакваха да чуят някъде отзад сигнал за тревога, но засега цареше тишина.
Изведнъж се озоваха на повърхността в неголям пуст двор. Горат махна на Оуин да го последва и двамата се затичаха, пришпорвани от страха и напълно забравили за болката и умората.
Притаиха се зад един шубрак, посипан с прясно нападал сняг.
— Тук някога идва ли пролет? — попита Оуин.
— Ами да — отвърна замислено Горат. — Но доста късно, а топлите дни се броят на пръсти. Но все пак знаем какво е пролетта.
— Аз си мислех, че Ябон е мразовито място.
— А по твоя край как е? — попита Горат.
— В Тимонс ли? Топло е през по-голямата част от годината. — Оуин се загледа към равнината. — Понякога вали, идват и бури откъм морето, но летата са направо горещи. Майка ми се грижи за градината, а баща ми — за конете. Знаеш ли, до този момент не си давах сметка колко много ми липсват.
— И защо ги напусна?
Оуин повдигна рамене.
— Момчешки глупости. Баща ми имаше един помощник, магьосник от севера, казваше се Патрус. Живя известно време при нас. Той беше първият ми учител. След това известно време учих в Звезден пристан и тогава си дадох сметка, че не е бил кой знае колко силен магьосник, но пък е бил много умен. Разбираше от доста неща. Мисля, че и аз искам да съм като него — да опозная и разбера света.
Горат помълча известно време, после рече:
— Струва ми се, че всички ще сме много по-добре, ако започнем да разбираме света и престанем да жадуваме за власт. — Той погледна към гаснещата светлина. — Хайде, време е.
Бяха решили да изчакат до смрачаване, преди да се опитат да заобиколят крепостта. Навсякъде се виждаха моределски воини и хора-ренегати. В началото смятаха, че са излезли да ги търсят, но постепенно взеха да осъзнават, че това не е организирано издирване, а по-скоро мащабна мобилизация на силите.
Горат преведе Оуин през няколко затлачени от сняг дерета, след това се спуснаха по един склон, отвъд който, на юг, се простираше равнина.
— Това е Сар-Сарготската низина — обясни Горат. — Според легендите точно тук валхеру свиквали своя съвет. Драконите се подреждали в широки кръгове, а ездачите им се сбирали около огньовете.
Оуин видя море от шатри и в центъра един голям павилион, пред който бе забит щандарт: приклекнал за скок леопард върху ален фон.
— Как ще заобиколим лагера?
— Няма да го заобикаляме — отвърна Горат и го поведе право към центъра. — Може да не открием тук приятели, но се съмнявам, че ще намерим и врагове.