Неколцина моредели ги изпроводиха с погледи, докато пресичаха лагера. На пръв поглед не им обърнаха особено внимание, но един от тях скочи и изтича напред. Когато наближиха павилиона, вече ги чакаха.
— Приветствия, Горат. Не ти ли допадна тъмницата на Сар-Саргот? — заговори ги висока напета моределка. Имаше изчистени, благородни черти, беше стройна, с червеникава коса, свита на топка и после спусната на раменете. Също както мъжете от племето й, и тя носеше ризница, но дори с нея изглеждаше забележително красива. Оуин я гледаше зяпнал от почуда. Макар и от чужда раса и странна, тя все пак го привличаше с нещо неуловимо. Моределката отстъпи встрани и им даде знак да влязат. Посочи им мястото в ъгъла, край горящия огън. — Нахранете се и си отдъхнете. Смятах, че Делекан вече ви е видял сметката. Трябва да призная, че с бягството си му причинихте известни неприятности.
— И това, изглежда, ти харесва, Лиалан.
— Горат, държа сегашното си положение на издигането на моя съпруг. Но бракът ни няма нищо общо с някакви чувства. Той беше сделка между могъщи племена, с цел да бъдат укротени инак враждуващи кланове и да се избегне излишното проливане на кръв… поне за известно време. Нищо повече.
— Защо да си играем на гатанки, Лиалан? Ти не по-зле от мен знаеш, че плановете на Делекан са истинско безумие, ала въпреки това открито го подкрепяш. Племето, над което властваш, е не по-малко могъщо от неговото, но в съвета гласът ти не струва нищо в сравнение с този на Нараб.
— Твърде дълго отсъства, Горат. Много неща се промениха за кратко време. В момента Нараб прави преглед на войниците си и е готов да се опълчи на Делекан. — Тя приклекна до Горат и взе къс варено месо от гърнето на огъня. Постави го между зъбите на Горат с жест, в който се долавяше съблазън, но Оуин не знаеше дали това не е просто тукашен обичай. — Нашият нов господар е недоволен от Нараб. По някакъв начин това е свързано със залавянето ти.
Горат прие подадената храна, после вдигна гърнето и предложи на Оуин.
— И защо съпругът ти ще е обезпокоен от залавянето ми? Предишния път направи всичко възможно да не избягам на юг.
Лиалан изгледа Горат за миг, преди да отговори:
— Ти си прочут и прославен воин, Горат, и храбростта ти не подлежи на съмнение, също както и грижите, които полагаш за своя клан, но понякога си много наивен.
— Сега пък ме обиждаш — отвърна той и присви очи.
— Не го приемай за обида. В тези дни на цинизъм и безчестие прямотата ти по-скоро заслужава уважение — тя вдигна ръка, разкопча каишките и си свали нагръдника. Отдолу носеше тънка риза без ръкави. Имаше дълга шия и изящно оформени ръце, но въпреки това в тялото й се криеше сила. Движенията й намекваха за пъргавина, мускулите на раменете и врата й бяха добре оформени. Беше опасна жена, според представите на всички раси.
— Какво искаш да кажеш, Лиалан?
— Искам да кажа, че си бил избран за своята роля. Ти си идеалният главатар на клан за тази задача.
— Тоест, позволили са ми да избягам, така ли?
— Кой според теб уреди бягството ти от Сар-Саргот? — Тя помълча, после добави: — Аз го направих. Също както когато пратих воините на Делекан да претърсват снежните равнини, докато племето на Обкар прехвърляше планините близо до Небесното езеро. Ако успеят да избегнат срещи с еледелите и джуджетата от Каменната планина, ще се приберат безпрепятствено у дома в Зелено сърце.
— Защо? — попита Горат.
— За да създавам работа на Делекан — отвърна Лиалан. — Той си има своя програма, аз — моя. За мен е по-изгодно да забавя колкото се може повече нашествието срещу Кралството. Заради дрязгите му с Нараб ще спечеля още един месец. Набият ли на кол главата на непокорника, ще е нужен поне още месец, за да може Делекан да подчини на волята си всички главатари на кланове. Делекан иска да започне войната в началото на пролетта, аз предпочитам това да е по-късно.
— Ти ли ни помогна да избягаме? — попита Оуин.
— Този път ли? Не. Нямаше да имам никаква изгода от бягството ви. Каквото и да сте направили, постигнали сте го със собствени сили.
— Не — поклати глава Оуин. — Някой ни отвори вратите.
— Не бих се учудила, ако е бил Нараб. От него може да се очаква всичко. Защо да не ви освободи, щом Делекан се държи така с него, задето ви е заловил?
— Ще ни помогнеш ли сега? — попита Горат.
— Ще го направя, но като инвестиция в бъдещето на Северните земи. Ако те убия или те предам на мъжа ми, няма да спечеля нищо. Но ако те пусна, може по-нататък да ми бъдеш полезен. Имам верни агенти навсякъде из Северните земи и ще пратя вест да ти оказват помощ, докато се придвижваш на юг.