— Ейл и нещо за хапване.
Мъжът извади чиния със сирене и хляб, които се оказаха неочаквано вкусни за инак посредствената обстановка.
— Къде сме всъщност? — попита Оуин, докато се хранеха.
— Близо до град Сар-Исбандия. Вие, хората, го наричате Арменгар. В този район има доста градчета и селца — заради оживената търговия с Юга.
— Повечето от хората, които живеят в Кралството, смятат, че Зъберите на света разделят нашите две раси.
— Те са преграда за войната, но не и за търговията. През планината има десетки удобни проходи.
— Но те всички се пазят строго, Горат — произнесе един глас зад тях.
Горат се извъртя, стиснал дръжката на сабята.
— Извадиш ли я, си мъртъв — рече другият моредел. — Яж си сиренето и живей.
Горат не се усмихна, но чертите му се отпуснаха.
— Виждам, че все още си държиш главата на раменете, Имерлин.
— Което не е заслуга на Делекан — отвърна другият и им даде знак да се преместят на една малка маса в ъгъла. Оуин не пропусна да вземе чинията със сирене и халбата си.
Седнаха в дъното на претъпканото помещение и подхванаха разговор.
— Когато всичко това приключи — поде Имерлин, — Делекан ще се погрижи в реките да тече урина, а кокошките да снасят прах. Пий, докато още можеш, стари враже.
— Защо си тук, Имерлин? Казаха ми, че племето на Обкар е избягало.
— Повечето успяха, но неколцина останахме, с надежда да освободим своя главатар.
— Че той жив ли е? — попита шепнешком Горат.
Имерлин кимна.
— Жив е и е наблизо. Държат го в старите мини под разрушения град.
— Затворник? — Горат го погледна объркано. — Защо не са го убили?
— Защото Делекан не знае, че работи като роб в мините. Представил се е за някой си Окабун от Снежните леопарди на Лиалан.
— И ти се навърташ наблизо с надеждата да го освободиш?
Имерлин кимна.
— Не само аз. Но ни е нужна помощ. Ти съгласен ли си да ни помагаш?
— В замяна на какво?
— Път на юг. Както ти казах, проходите се охраняват строго, но аз мога да те прехвърля.
— Какво се иска от нас? — попита Горат.
— Да излезем навън.
Надигнаха се и неохотно се разделиха с топлината на хана. Отвън Имерлин каза:
— Открихме път за бягство от мините. Неохраняван.
— Тогава защо Обкар просто не излезе? — попита Оуин.
— Когато искам да чуя мнението ти, дребосък — изръмжа Имерлин, — ще те сритам.
— Хубаво де, и аз смятах да те попитам същото — намеси се Горат.
— Заради изпаренията, които задръстват горната част на тунелите. Останали са още от времето, когато човеците избягали от града. Възпламеними са при най-малката искра.
— Но ти имаш план — досети се Горат.
— Открихме маски, използвани навремето от хората — изработени са от кости и мембрана от драконови бели дробове. Те пропускат въздуха, но задържат смъртоносните пари.
— Значи ви трябва някой, който да влезе вътре и да занесе маска на Обкар — рече Оуин.
Високият моредел погледна втренчено младежа и продължи да разговаря с Горат.
— Да, трябва ни някой да отнесе маска на Обкар и да му помогне да избяга.
— Защо точно ние? — попита Горат. — Защо не някой член на твоя клан?
— Защото тук, в Северните земи, останахме само шепа съмишленици и войниците на Мороулф ни познават до един. Ти, от друга страна, макар и известен по име, си непознат по лице. Арданейците живееха дълги години отделно от останалите кланове.
— И какво предлагаш? — попита Горат.
— Иди при робовладелеца Венутриер. Той разправя, че е от Лан, малко градче в Кралството, но аз зная, че е квеганец. Кажи му, че искаш да продадеш момчето.
— Какво? — подскочи уплашено Оуин.
Горат вдигна ръка да го успокои.
— Продължавай.
— Венутриер е алчен като всички търгаши. Със сигурност ще се опита да те плени. Позволи му. Двама от хората му ще бъдат предупредени и ще ви позволят да слезете в мините, без да ви ровят из багажа. Обкар трябва да е в някоя част на западната галерия. Повече от това не знаем. Ако се съгласите и успеете да го измъкнете, ще се погрижим да продължите безпрепятствено на юг.
— Преди да отговоря какво сме решили, искам да ми кажеш — да си чувал нещо за Кулич?
— Да — кимна Имерлин. — Тя е недалеч оттук. В една къща близо до село Карн. Можеш да се срещнеш с нея, докато се спускаме на юг — ако това е желанието ти.
— Да, това е — отвърна Горат. — Искам да я видя.
— В такъв случай тръгвайте към входа на мината. Като ви спрат там, кажете на охраната, че искате да разговаряте с Венутриер. Аз ще взема конете и оръжията ви и ще ви чакам на едно място, което Обкар знае.