Оуин зарита с крака, но преди да протегне ръце напред почувства, че блъска с главата си камък. Изправи се и се озова над водата.
— Сега вече може да си свалите маските — каза Обкар.
— Хубаво — въздъхна Оуин. — Защото моята се откачи, докато бях под водата.
Горат издаде звук, който наподобяваше кикот.
— Остава ни да плуваме по-малко от миля — заяви Обкар.
Отново се плъзнаха по повърхността на подводната река. Оуин се боеше да не бъде завлечен на дъното от подгизналите си дрехи, но скоро му хвана цаката. Внезапно над тях се показаха звезди — бяха се озовали навън.
Малко по-надолу по течението се виждаха запалени факли. Някой ги повика от мрака.
— Това трябва да е Имерлин.
Помогнаха им да излязат от водата и ги отведоха при огъня, където им подадоха дебели наметала, докато дрехите им се сушаха.
— Някой да е вдигнал тревога? — попита Обкар.
— Поне засега не — отвърна непознат моредел. — Подкупили сме половината стража. Нищо чудно още дълго никой да не разбере, че сте избягали. Мнозина умират в мината и хвърлят телата им в реката.
— Ще тръгваме ли при Кулич? — попита Горат.
— Че тя жива ли е още? — учуди се Обкар.
— Да, и живее наблизо — отвърна Имерлин.
— Казаха ми, че ще мога да я видя по пътя на юг — рече Горат.
Обкар погледна въпросително Имерлин, който в отговор кимна.
— Обещанието си е обещание — заяви главатарят. — Време е да тръгвам с хората от моя клан, които останаха, за да ми помогнат. Имерлин ще те отведе при Кулич и после ще ти покаже пътя през планините.
— Избягвайте Харлик — посъветва ги Имерлин. — Там са Мороулф и Шестимата.
— Добре — кимна Обкар, който беше приключил с обличането. — Горате, стари враже, желая ти да се справиш успешно. Не позволявай на другиго, освен на мен, да ти отнеме живота.
— И ти се пази — отвърна в същия тон Горат, — за да мога някой ден да ти отсека главата.
След като си тръгнаха, Оуин подметна на Горат:
— Двамата говорите така, сякаш сте привързани един към друг.
— Разбира се — отвърна Горат, който дъвчеше един сух комат. — Приятелите винаги могат да те предадат, а старите врагове поне знаеш как ще постъпят.
— Никога не съм поглеждал на въпроса от тази страна.
— Странна раса са хората, а? — обади се Имерлин.
— Много странна — съгласи се Горат.
Колибата беше съвсем примитивна — четири стени от изгнили дъски, пристегнати с лико и захлупени от сламен покрив. Струйката дим от каменния комин бе единственият признак, че тук живее някой.
— Вътре ли е? — попита Горат.
— Сигурно — отвърна Имерлин.
Горат слезе от коня и Оуин последва примера му.
— Делекан я държи под наблюдение — заговори Имерлин. — Аз по-добре да се скрия. Повикам ли ви, тръгвайте веднага.
Горат кимна и отвори вратата.
Дори жената вътре да бе изненадана от неочакваната му поява, не го показа с нищо. Просто вдигна глава от ъгъла, където клечеше до огнището, и каза:
— Влизай и затвори вратата.
— Така ли посрещаш гостите, Кулич? Мъжът ти се е върнал.
Оуин зяпна от почуда.
Тя се надигна, гъвкава и яка, и макар дрехите й да бяха парцаливи, а косата й — мръсна и сплъстена, Оуин бе изненадан от приликата между нея и Лиалан. И двете излъчваха спотаена сила.
— Съпруг ли каза? — попита жената подигравателно, втренчила сините си очи в Горат. — И защо? Главатар на клан? С какво право? Вожд на племе? Вече не. Някога ти държеше всички тези титли, спечелени с храброст и достойнство, хитрост и сила. Целият арданейски клан се бе свил около теб като спящ дракон и очакваше една твоя дума, за да скочи и да се изправи срещу всеки, който дръзне да ни нападне. Къде е този дракон сега?
— Няма го. Разпиля се на север, зад Зъберите на света.
— В такъв случай, Горате, не се наричай повече нито главатар на клана, нито мой съпруг. Ти изгуби правото да носиш тези титли, откакто даде заповед да отстъпим от Сетанон и не се вслуша в мъдрия ми съвет.
— Мъдър съвет ли, стара вещице? Ти искаше от мен да безчинствам и убивам. Все още ли вярваш в измислицата за Мурмандамус? Не научи ли нищичко от жертвите, които дадохме при Арменгар и Сетанон? Двама синове изгубих там. Единият от тях бе наш син.
— Какво искаш от мен, старче? — попита го жената.
— Да сложим край на това безумие. Ще ми помогнеш ли?
— Как — като умра и набият главата ми на кол пред Сар-Саргот?
— Делекан трябва да бъде спрян.
— Защо? Каква съдба си избрал за народа ни, Горате? Нима искаш пак да склоним глави до земята? Да станем васали на една еледелска кралица, както някога бяхме на валхеру? Ние сме свободни! Или може би долавяш зова на Завръщането?