— Не! — извика Горат с блеснали от гняв очи. — Но чух и научих много неща. — Той посочи Оуин. — Не всички човеци са наши врагове.
— Така е — съгласи се Кулич. — Някои от тях са готови да ни служат за злато.
— Искам да кажа, че има и такива, които могат да живеят с нас в мир, като наши съседи.
— В мир? — повтори жената и се изсмя презрително. — Кога си чул някой моредел да говори за мир? Говориш като някой, който се е върнал от Елвандар. Онези, които някога бяха като неукротими бикове, сега повече приличат на впрегнати покорни волове, роби на кралицата.
— Не е истина, жено. Гламределите се присъединиха към еледелите, но не като роби, а като равни съюзници.
— Тези безумци! — кресна жената. — Ако го мислиш за вярно, по-добре си върви. Добре ми е и без теб. Това е моят дом, все някога ще намеря някой, който да оцени способностите ми. Той ще е войник и аз ще го науча как да се издигне и да вземе властта в ръцете си. Ще Имам и други синове, синове, които ще живеят.
Горат въздъхна.
— Страхувах се, че точно това ще е отговорът ти.
— Тогава защо дойде тук? Едва ли за да подпалваш искрата на отдавна угасналата ни обич.
— Не… Имам нужда от помощта ти. За последен път. После обещавам да напусна живота ти — по един или друг начин.
— Добре, ще те изслушам, заради децата, които имахме — отвърна тя и Горат я погледна учудено.
— Къде е сега армията на Делекан?
Кулич погледна през замръзналия прозорец.
— Скупчени са на границата с Кралството. Знамената на криедските, даргеласките и ойрдуските кланове се държат в резерв близо до Раглам. Чух, че войските на Лиалан и Нараб ще потеглят скоро.
Горат се засмя.
— Нараб се обърна срещу господаря си, като побесняло куче.
— Въпреки това по границата има достатъчно отряди, че да затруднят прехвърлянето ви.
— Знаем един таен път.
— Тогава защо си дошъл при мен?
— Заради знанията ти, вещице. Какво ти е известно за Шестимата?
— Веднъж се опитах да науча повече за тях от кристалното кълбо, но изпаднах в несвяст и съм лежала безпомощна няколко дни. Зная само, че изкуството им надминава всички мои представи. Те вероятно са най-силното оръжие на Делекан от всички средства, които притежава. Чудя се обаче защо си мисли, че ги контролира.
Имерлин се провикна отвън.
— Трябва да тръгваме.
— Вървете — каза магьосницата. — Мисля, че никога вече няма да се видим, но това не ме натъжава. Твърде много болка сме преживели заедно. Това ще е последният ни разговор като мъж и жена. Излезеш ли през тази врата, с брака ни е свършено. Но едно знай — каквото и да те чака, желая ти успех.
— Аз също — отвърна тихо Горат. — Пази се, жено.
— И ти, съпруже.
Горат излезе и когато хлопна вратата, с която затваряше страница от живота си, на лицето му се изписа колебание. Въпреки това се метна на коня и го пришпори.
— Трябва да прекосим прохода преди залез-слънце — заговори Имерлин. — Нашите хора сред часовоите са от дневната смяна.
Горат не отвърна нищо, потънал в мисли, а Оуин можеше само да се моли, че ще имат късмет и скоро пак ще бъдат в Кралството.
Глава 12
Подготовка
Вятър и дъжд брулеха ездачите.
Оуин не беше сигурен дали това е за предпочитане пред снега, който трябваше да изтърпят откъм северната страна на планината. Вярно, че беше по-топло, но пък бяха мокри до кости. Подплатеното му с кожа наметало бе подгизнало и тежеше, сякаш е от олово. Е, поне не бяха упоени и завързани за конете.
Ескортът, осигурен им от клана на Обкар, ги беше превел през прохода, охраняван от техни съмишленици. Когато наближиха подножието на планината, срещнаха вестоносец, който носеше предупреждение за стълкновения близо до Сар-Саргот. Войските на Делекан били обкръжени от Нараб, който бил изключен от вътрешния съвет и заменен от сина на Делекан, Мороулф. Говореше се, че Нараб бързал да приключи с кампанията преди Шестимата да се намесят в полза на Делекан и да унищожат неговия клан. Горат посрещна новината невъзмутимо, но по-късно спомена пред Оуин, че ще е доволен ако двамата се унищожат взаимно.
Когато стигнаха най-високата част на прохода, ескортът се раздели с тях, като ги предупреди, че от долната страна патрулират отряди на Кралството. Както и следваше да се очаква, по-късно през деня ги спря един тежковъоръжен крондорски патрул. Лейтенант Флин, командващият офицер, бе готов да ги обяви за ренегати, но Оуин спомена името на Арута и каза, че носят важно съобщение от скуайър Джеймс. В тяхна полза бе и фактът, че знаеха за разквартируваната армия на Арута в Мъглива гора.