Локлир вдигна ръка и посочи напред. По молба на барона двамата с Джеймс бяха излезли на разузнаване, за да проверят дали някакви моределски части не се приближават към горния край на прохода. Преди два дни бяха пратили в същата посока неголям патрул, придружен от личния магьосник на барона, и той беше загрижен за съдбата на хората си. Нямаше никакво съмнение, че двамата скуайъри бяха прежалими, докато загубата на цял патрул щеше да е тежък удар за отбраната на Северен страж. Джеймс и Локлир не можеха да откажат на барона, затова вече втори ден посрещаха зората върху седлата на конете и Джеймс мълчаливо проклинаше всички погранични владетели.
Слаб шум отпред ги предупреди за възможна противникова позиция. Локлир задържа юздите на двата коня, а Джеймс слезе и се изкатери на един тесен скален корниз, за да огледа напред. По тесния път се спускаше самотна фигура, повдигнала с една ръка полите на дългото си наметало, изпод което се подаваха тънички крачета. В другата си ръка стискаше дълъг жезъл, обкован с желязо в двата края.
На приблизително равни разстояния непознатият спираше и се обръщаше и когато отзад се подаваше преследвачът му, запращаше срещу него голяма колкото диня огнена топка — тактика, която не предизвикваше кой знае колко сериозни поражения, но бе достатъчна да попречи на преследвача да се приближи.
Забелязал, че Джеймс се спуска към пътя, Локлир му извика:
— Какво има?
— Мисля, че открихме магьосника на Габот — отвърна Джеймс през рамо, извади арбалета от калъфа на седлото, натегна тетивата и постави една стрела. През това време Локлир измъкна сабята си и зачака търпеливо.
Старецът стигна завоя и спря нерешително, зърнал двамата скуайъри.
— Насам — викна му Локлир и махна с ръка.
Старецът се затича право към тях и когато моределът, който го преследваше, подмина завоя, Джеймс се прицели и дръпна спусъка на арбалета. Стрелата разцепи въздуха със свистене, удари моредела и го отхвърли назад.
— Виждам, че си тренирал доста — отбеляза с възхищение Локлир. — Впечатляващ изстрел.
— Така и не се научих да стрелям с лък, но с арбалет се оказа доста лесно.
— Казват, че не били толкова точни.
— Намери си като моя и си го пази. Някои от тях стрелят където им попадне, но този е доста точен.
Старецът стигна до тях, спря и се подпря на жезъла. Дишаше на пресекулки.
— Благодаря, момчета. Здравата го бях загазил.
— Вие ли сте мастър Патрус? — попита Локлир.
— Само Патрус — поправи го старецът. — Да, аз съм. Защо ме търсите?
— Вас и един отряд войници на барона.
Старецът беше мършав и жилест, с прошарени мустачки и козя брадичка. Носеше шапка, която приличаше по-скоро на нощна шапчица, а наметалото му бе в цвят слонова кост, така че общият ефект бе, сякаш е излязъл по нощница. Той посочи с палец през рамо и каза:
— Нападнаха ни преди няколко часа. Смесена компания от проклетите Тъмни братя и троли. Тролите бяха страшна работа, казвам ви.
— Имал съм си работа с тях — кимна Джеймс. — Само вие ли се спасихте?
— Още едно-две момчета може би са се скрили в планината. Видях ги да се катерят по склона. Аз съм вече стар човек, затуй хванах пътя, а този ми се лепна.
— Къде ви нападнаха?
— На две мили по-нататък.
— Ама и жезълът ви си го бива — отбеляза Локлир.
— Огненото кълбо не е нещо особено, най-много малко да те изгори, но поне ги кара да залягат, като го видят да хвърчи насреща им. Преди години правех разни фокуси за забавление на гражданството.
Джеймс се засмя.
— Оуин не ми каза, че сте такъв образ.
— Оуин? Откъде познаваш този малък мошеник?
— Това е дълга история. Да тръгваме и ще ви я разкажа. Ако не възразявате, бих искал да отскочим до мястото, където са ви нападнали тролите. Но ако искате, можете да продължите за Северен страж. Обратният път е безопасен, надявам се.
— Май предпочитам да остана с вас, момчета. Кои сте вие?
— Аз съм скуайър Джеймс от Крондор, а това е скуайър Локлир. Ние сме придворни на принца.
Тримата тръгнаха нагоре по пътя, хванали конете за юздите.
— От двора на принц Арута значи? Сигурно познавате Пъг от Звезден пристан?
— Имаме удоволствието — кимна Локлир.
— От доста време искам да се запозная с него. Чувал съм разни неща за тази негова академия. Рекох му на Оуин, че трябва да иде там. От мен взе всичко, на каквото съм способен.
— Локлир — обясни Джеймс — се е запознал с Оуин, когато той вече се е връщал от Звезден пристан. Отивал е на гости при леля си в Ябон. Май не му се е понравило особено в Звезден пристан.