— Почакайте — рече гласът. И те зачакаха.
Мина почти четвърт час, преди да им отключат. Посрещна ги монах с разтревожено лице. Щом влязоха, той хлопна вратата и наново я залости.
— Какво става? — учуди се Оуин.
Монахът улови юздите на конете и им рече:
— Абатът ви очаква.
Влязоха вътре. Абат Грейвс надзираваше двама монаси, които опаковаха багажа.
— Да не си тръгвате? — попита Горат.
— Къде е Джеймс? — отвърна Грейвс с въпрос.
— Когато се разделихме, тръгваше за Северен страж — обясни Оуин. — Защо?
— Проклятие! — изруга абатът. — Надявах се да ни помогне.
— Напускате ли? — попита Оуин.
— Налага се. На два пъти през изминалата седмица се опитаха да ме убият Нощни ястреби.
Оуин и Горат се спогледаха учудено.
— Но, абате — рече Оуин. — Джеймс уби главатаря на Нощните ястреби.
— Навон е мъртъв? — попита Грейвс.
Преди някой да успее да реагира, Горат извади сабята и опря острието й в гърлото на абата. Двамата монаси скочиха — единият се отдръпна към вратата, а вторият зае бойна стойка, сякаш се готвеше да защитава абата.
— Спрете! — викна Оуин и размаха ръце.
— Откъде знаеш, че дьо Сандау е главатар на Нощните ястреби? — поиска да знае Горат. — Ние не го знаехме и за малко да заплатим с главите си.
— Защото той ме изнудваше — отвърна Грейвс.
Оуин улови острието на Горат, бавно го свали надолу и каза спокойно:
— Време е да поговорим.
Грейвс даде знак на двамата монаси да излязат.
— Чакам обяснение за това „изнудване“ — настоя Горат, — инак си запазвам правото да те убия.
— Сандау те е принуждавал да вършиш нещо против волята ти, защото те е държал в ръцете си — намеси се Оуин. — Прав ли съм?
— Да — отвърна Грейвс. — Той откри нещо за мен и го използваше, за да си осигури помощта ми в гнусните си злодеяния.
Оуин седна на масата.
— Но с какво би могъл да държи в ръцете си един ишапски монах? — попита той. — Зад гърба ти стои могъща църква и магия.
— Както вече казах на Джими — на Джеймс — не можах да прекъсна всички връзки с предишния си живот. — Грейвс седна на един стол, а Горат прибра сабята. — Навремето бях крадец, бияч, работех за Шегаджиите в Крондор. Осигурявах охраната на стоките, които вкарвахме и изкарвахме от града, гледах да няма дрязги в бандата, пазех момичетата от грубияни. — Той ги погледна. На лицето му бе изписано съжаление. — Когато ме споходи вдъхновението и отидох в храма на Ишап, се опитах да прекъсна всички връзки с престъпния живот. Две години се подготвях, а после приех обет. Но не бях искрен в изповедта си.
— Как си могъл да излъжеш по време на изповед? — попита Оуин изумено. — Това е невъзможно!
— Възможно е, ако в момента не знаеш, че лъжеш. Аз честно смятах, че съм се отървал от миналото си, но се оказа, че се самозалъгвам.
— Какво означава това? — попита Горат.
— Смятах, че съм прекъснал всички връзки, но не беше истина. Когато ме приеха в братството, ме помолиха да премина на служба в храма в Крондор. Ето как се върнах при старите кошмари. — Той млъкна, изгубил охота да продължи.
— И какво стана? — попита Оуин.
— Имаше една жена. Познавах я от момиче, когато бях бияч. Твърда като камък и зла като улична котка. Казваше се Кет — Катерина.
— Курва? — попита Горат.
— Не. Крадла — отвърна Грейвс. — Изкусна джебчийка и достатъчно яка, за да минава за бияч, но най я биваше във взломовете. Можеше да ти открадне нощницата, докато спиш, и когато се събудиш, ще си гол-голеничък. — Той въздъхна. — Когато беше малка, обичах да я дразня и тя страшно ми се ядосваше. Но като порасна, започна тя да ме дразни. А след това се влюбих в нея.
— Но си я изоставил заради Ишап, така ли? — попита Оуин.
— Тя е красива жена и може да се справя без мен. Момчетата бяха луди по нея. Още тогава смятах, че ще е по-щастлива с някой друг. Мислех, че ще мога да я забравя. Но съм грешал. Понякога я виждах на улицата, а после изчезна. Научих, че я отвлякъл някакъв тип с прякор Гадника. Малко след това една вечер при мен дойде Навон дьо Сандау и ми каза: „Разбрахме за твоето котенце в Крондор. Ако не ни сътрудничиш, ще й видим сметката.“ Заплаши ме, че ако потърся помощ от църквата, ще й отрежат главата.
— И ти му повярва? — попита Оуин.
— Нямаше как. Той знаеше доста неща. Онзи тип, Гадника, изглежда, дълго бе събирал сведения за предишния ми живот.
— И закъде си тръгнал сега? — попита Оуин.
— Още преди месец очаквах вест от дьо Сандау. Вместо това една вечер един Нощен ястреб се опита да прескочи оградата на абатството. Пазачът го забелязал и се опитал да го спре, но като се сбили, го промушил и онзи издъхнал почти веднага. Две седмици по-късно, докато се разхождах из града, стреляха по мен с арбалет. Стрелата по случайност удари монаха, който крачеше до мен.