— Та накъде си тръгнал? — повтори Оуин.
— При един човек, който живее до селцето Шлеп. Дължи ми разни услуги, от старите времена. Зная, че си има вземане-даване с Кеш. Пратих му писмо, в което го моля да ми помогне да напусна Кралството. Днес получих отговор, че е съгласен.
— Да не е Майкъл Уейландър? — попита Оуин.
— Да — отвърна Грейвс. — Откъде знаеш?
— Тук има някаква връзка — каза замислено Оуин. — Уейландър, ти, Нощните ястреби и този Гадник. Не зная дали ще мога да я разкрия. Жалко, че Джеймс не е тук — него го бива по тези работи.
— Нямам време за губене. Дори Сандау да е мъртъв, има и други Нощни ястреби. Най-малкото онзи, който стреля по мен.
— Така е — обади се Горат. — Но защо не поискаш помощ от ордена?
Грейвс поклати глава.
— Може би щяха да се съгласят, ако бях отишъл при тях още в началото. Но не го направих и наруших дадения обет. Единствената ми надежда е да изведа Кет от Крондор преди Нощните ястреби да ме открият.
— Ние също тръгваме за Крондор — каза Оуин. — Не искаш ли да пътуваме заедно?
— Магьосническите ти умения и сабята на твоя приятел струват много, но ще се изложите на излишен риск.
Оуин се разсмя.
— Правя го постоянно, още откакто срещнах Горат.
— Животът е опасност — заговори Горат. — Не разбирам как си могъл да забравиш дълга си заради любовта към това момиче, но вие хората сте странни същества. Щом Оуин казва, че не бива да те убивам заради историята с Нощните ястреби, няма да го направя. — Той се наведе и лицето му почти опря това на абата. — Но ако ни предадеш втори път, ще ти изтръгна сърцето.
Грейвс се засмя и за миг заприлича на някогашния бияч на Шегаджиите.
— Ще се радвам да си премерим силите, тъмни елфе.
Горат изсумтя.
— Тъй като сме без пукнат грош — обади се Оуин, — се налага да разчитаме на великодушната ти подкрепа, за да се издържаме по пътя.
— Ако ме заведете безпрепятствено до Крондор — рече Грейвс, — обещавам не само да ви плащам храната, но и да ви възнаградя щедро.
— Ако Нощният ястреб, когото спомена, дебне отвън, той знае, че сме в абатството.
— Тръгваме тази нощ — заяви Грейвс.
Оуин се намръщи и се оплака:
— Щеше ми се да изкарам поне една нощ в меко легло.
— Полегни ей там. — Грейвс посочи кушетката в ъгъла. — Ще те събудя, когато дойде време за тръгване.
Оуин не чака втора покана.
— А ти не искаш ли да поспиш? — обърна се Грейвс към Горат.
— Искам — отвърна тъмният елф. — Но след като пристигнем в Крондор.
Грейвс кимна и отново се зае с подготовката на багажа.
Глава 13
Измяна
Тролите надигнаха глави.
— Движете се бавно — прошепна Джеймс. — Все едно че знаем какво правим.
— А знаем ли наистина какво правим? — отвърна шепнешком Патрус.
— По-добре не питай — рече Локлир.
Тролите наизвадиха оръжия и се разпръснаха, заемайки позиция за бой. Джеймс дръпна юздите на коня и повтори:
— Движете се бавно и бъдете готови.
Тролите имаха приблизително човекоподобен вид, само дето нямаха вратове. Главите им бяха закрепени направо върху раменете, така че изглеждаха, сякаш се чудят на нещо. Джеймс обаче знаеше от опит, че комичният им външен вид не съответства на свирепия им нрав. Тролите от низините не бяха много по-различни от дивите зверове — те нямаха език, нито умееха да използват оръжие. Техните планински братовчеди бяха разумни, макар и глуповати според човешките представи, но поне умееха да боравят със сопите. Езикът им наподобяваше ръмжене и сумтене, но все пак имаха някаква социална организация и знаеха как да се бият.
Когато се приближиха към тях, Джеймс вдигна ръка да ги поздрави и попита привидно нехайно:
— Къде е Нараб?
Тролите спряха настъплението и се заспоглеждаха. Имаха ниски чела и издадени долни челюсти с големи зъби, особено двата кучешки, които се подаваха над горните им устни. Един от тях завъртя глава, сякаш за да ги чуе по-добре, и отвърна:
— Няма Нараб тук. Вие кои бе?
— Ние сме наемници, пратиха ни да открием Нараб и да разберем защо не са ви платили обещаното.
Щом стана дума за заплащане, тролите подхванаха оживен разговор. След няколко минути първият трол — вероятно главатарят — се обърна към Джеймс:
— Ние не бием с никого щом не плащат.
— Разбирам проблема ви — кимна усмихнато Джеймс, наведе се към гривата на коня и заговори с поверителен тон: — И аз на ваше място щях да постъпя по същия начин. Може би даже щях да отведа момчетата у дома, щом Делекан е толкова стиснат.