Засмя се.
— Няма никаква магия. Само лук и нищо повече!
Знаеше, че е твърде уморен, за да продължи, но въпреки това се върна при масата. Беше стигнал до едно доста тревожно заключение, възможност, която никак не му се искаше да приеме, но която изглеждаше единственият отговор. По някакъв начин моределите си бяха осигурили нов и опасен съюзник.
Тих звън на гонг го накара да вдигне глава. Звукът бе сигнал, изпратен от цурански Велик, и възвестяваше пристигането му — не го бе чувал, откакто бе напуснал Келеуан преди девет години. Нямаше никаква представа как посетителят е узнал, че се намира тук, още повече че не разполагаше с шарка.
За миг въздухът пред него се озари от искрящо сияние, после там се появи Макала.
— Приветствам те, Миламбер — каза цуранският магьосник. — Извини ме за неочакваната поява, но имам чувството, че е дошъл моментът да си изясним някои неща.
— Как успя да пристигнеш тук без помощта на шарка?
— Ти не си единственият член на Съвета…
— Бивш член — поправи го Пъг. Макар че му бяха върнали магьосническите правомощия и поста след приключването на Войната на разлома, така и не бяха възстановили положението му в Съвета на Великите на Острова на магьосниците в Келеуан.
— Както желаеш. Бивш член на Съвета. Та ти не си единственият, който е в състояние да прекрачва рамките на нашето изкуство. Отдавна зная, че съществуват възможности за придвижване и откриване на търсения човек, без да се прибягва до употребата на шарката.
— Полезна възможност — съгласи се Пъг. — Ще ми се и аз да я науча някой ден.
— Може би… някой ден — отвърна Макала. — Но съм тук по друг въпрос.
Пъг посочи един стол. Цуранският магьосник отказа.
— Няма да се бавя. Дойдох, за да те предупредя за нещо.
Пъг мълчеше. След няколко секунди Макала продължи:
— Миламбер, с няколко мои сподвижници сме се захванали с осъществяването на една задача, вмешателството ти в която е крайно нежелателно.
— Пъг — поправи го той. — На този свят се казвам Пъг.
— За мен винаги ще бъдеш Миламбер — варваринът, станал Велик, който дойде на нашия свят и пося раздори.
Пъг въздъхна. Надяваше се този спор да е останал в миналото.
— Макала, едва ли си пристигнал тук, за да си спомняме миналото. Казвай каквото имаш да казваш, и ме предупреждавай, за каквото имаш да ме предупреждаваш.
— Това, с което сме се захванали, не е твоя работа, Миламбер. А предупреждението ми е следното: не се опитвай да се забъркваш в тази работа.
Пъг помълча няколко секунди, после каза:
— Зная, че си един от онези, които се съпротивляваха най-силно на приемането ми в Съвета през всичките тези години, откакто Фумати ме доведе от Шинцаваи.
— Да се съпротивлявам? — засмя се Макала. — Аз бях един от онези, които гласуваха за смъртта ти, преди да започнеш обучението си. Смятах те за най-голямата опасност за Империята и ако питаш мен, последващите събития потвърдиха подозренията ми.
— Каквото и да съм направил, било е все за доброто на Империята.
— Може би. Но историята ни учи, че такива дела трябва да се преценяват в по-голяма перспектива. Няма значение. Това, което става сега, също се върши за доброто на Империята.
— Значи това, което бях на ръба да открия, е твое дело — както подсказва и появата ти тук?
— За какво по-точно говориш?
— За помощниците на Делекан, които са се нарекли „Шестимата“. Те са цурански Велики.
— Поздравявам те, задето си стигнал до това заключение само въз основа на косвени данни. Дедуктивните ти способности са впечатляващи, Миламбер. Но Хочопепа винаги е казвал, че имаш необичаен ум.
— Не беше никак трудно, особено ако се проследят действията на участниците. Но защо моределите? Та те открай време са обладани от дълбока омраза към всички останали раси и смятат всеки чужденец за нашественик в тяхното царство. Тролите и таласъмите най-често са техни послушни инструменти. Достатъчно беше да се запозная с цялостната схема и забелязах, че от Империята в Мидкемия пристигат скъпоценни камъни, които се разменят срещу злато. Съвсем естествено беше златото да се връща в Цурания, където стойността му е стотици пъти по-голяма. Но нищо подобно. Със златото се купуваха оръжия, които заминаваха при моределите. На пръв поглед не си личеше цураните да са замесени по какъвто и да било начин. Но после започнаха да пристигат съобщения за магиите, използвани от Делекан, и тук вече се появиха противоречията. Някои от делата, за които се докладваше, можеха да бъдат извършени само от цурански Велики. Което ме отведе при следващия въпрос: защо?